Сандра Браун - Алибито

Не бе лесно да се върне в този апартамент, където в събота се бе срещнал с Лут и разгорещено бяха спорили. Тогава бе влязъл само в хола, на няколко крачки от прага. Оттам бе изкрещял това, което искаше да каже.

Лут седеше на канапето, отпиваше от чашата си и самодоволно предупреди Хамънд, че ако е решил да започне съдебно преследване срещу него, ще се наложи да повдигне обвинение и срещу собствения си баща.

— Разбира се — бе добавил Петиджон с усмивка, — има начин да избегнем този скандал. Ако приемете моето предложение, всички ще получат това, което искат, и ще се приберат у дома щастливи.

Бе предложил на Хамънд да продаде душата си на дявола. Той категорично бе отказал. Естествено Лут не бе приветствал решението му.

Обезпокоен от този спомен, Хамънд се приближи към гардероба — единствената мебел в помещението, която не бе изследвал. Зад високите огледални врати имаше празен шкаф и свободни закачалки. Все още с вързан колан, там висеше бял хавлиен халат. Чехлите в същия цвят не бяха извадени от целофановия плик. Сякаш всичко бе непокътнато.

Плъзна обратно вратите и видя нечие отражение в огледалото.

— Търсиш ли нещо?

Хамънд рязко се обърна.

— Не знаех, че има някой тук.

— Очевидно — каза Смайлоу. — Подскочи, сякаш си чул изстрел. — Погледна към кървавите петна на пода. — Извинявай за подбора на думи.

— Хайде, Рори! — саркастично отвърна Хамънд, за да прикрие раздразнението си, че го бяха хванали да тършува. — Винаги си имал дарба да се изразяваш точно.

— Прав си. Е, какво правиш тук, по дяволите?

— Какво те интересува, по дяволите? — отговори Хамънд със същия гневен тон.

— На вратата има полицейска лента, за да не влиза никой.

— Имам право да посетя мястото на престъплението, чийто извършител ще изправя пред съда.

— Протоколът изисква да уведомиш полицията и някой да те придружи.

— Знам.

— Тогава?

— Бях излязъл — троснато каза Хамънд. Смайлоу бе прав, но той не искаше да отстъпи. — Късно е. Не виждах смисъл да безпокоя ченгетата. Не съм докосвал нищо. — Размаха кърпичката, която все още държеше. — Нищо не съм взел. Впрочем мислех, че сте приключили с огледа.

— Така е.

— Тогава какво правиш тук? Търсиш доказателства? Или се каниш да сложиш някакви?

Приковаха гневни погледи един в друг. Смайлоу пръв се овладя.

— Дойдох да обмисля някои резултати от аутопсията.

Хамънд бе обзет от любопитство.

— Например?

Смайлоу се върна в хола и Хамънд го последва. Детективът застана до петната от кръв.

— Раните. Трудно е да се определи траекторията на куршумите, защото са причинили значителни увреждания на тъканите, но Медисън предполага, че дулото на пистолета е било насочено отгоре, вероятно на не повече от половин метър от него.

— Нямало е начин да не улучи.

— Убиецът се е подсигурил.

— Когато се е появил, не е знаел, че Лут е получил мозъчен удар.

— Но е дошъл с намерението да го убие.

— От близко разстояние.

— Което означава, че Петиджон е познавал убиеца си. Двамата останаха загледани в грозното петно на килима.

— Има нещо, което ме притеснява — каза Хамънд след малко. — Едва сега се сетих какво. Шумът. Как е възможно да стреляш с 38-и калибър, без никой да чуе?

— Само няколко от гостите са били в стаите си. Вечерната смяна започва работа след шест. Камериерките все още не са били по коридорите. Възможно е убиецът да е използвал някакъв заглушител, дори подръчно средство, въпреки че Медисън не откри никакви следи тук или около раните. Освен това, мисля, че прехвалената шумоизолация на стаите е истинска, за разлика от охранителните камери.

— Току-що ми хрумна още нещо. — Смайлоу му даде знак да продължи. — Онзи, който е очистил Петиджон, не само го е познавал добре, но е знаел и доста за хотела му. Като че ли убиецът е наясно с всичко, което е вършел Петиджон. Сякаш е бил обсебен. — Хамънд срещна студения поглед на детектива. — Разбираш ли за какво намеквам?

Смайлоу дълго остана замислен, но раздразнен, че не бе стигнал до този извод сам, кимна към входната врата:

— След вас, господин прокурор.

Вторник

В завещанието си Лут Петиджон настояваше да бъде кремиран. Веднага щом доктор Джон Медисън позволи на близките му да вземат тялото — в понеделник следобед, то бе откарано до погребалния дом. Вдовицата вече се бе погрижила за необходимите документи. Отказа да види мъртвеца, преди да бъде внесен в крематориума.