Сандра Браун - Алибито

Бе изумена, когато видя Хамънд на екрана, блед като мъртвец и с превързана ръка. Кога ли бе пострадал? И как? Беше го видяла снощи.

Когато емисията свърши и започна „Колелото на съдбата“, дъщеря й Бев прекоси всекидневната, облечена с бялата си престилка.

— На обяд сготвих макарони, мамо. Останали са предостатъчно за вечеря. Има и салата.

— Благодаря, скъпа. Все още не съм гладна. Може би по-късно.

Бев се поколеба, преди да тръгне за работа.

— Добре ли си?

Лорета забеляза тревога и предпазливост в очите на дъщеря си. Хармонията помежду им все още бе крехка. Този път и двете отчаяно се надяваха нещата да потръгнат. Бояха се, че няма да се получи. Твърде много обещания бяха нарушени и не можеше да се разчита на последните клетви на Лорета. Всичко зависеше от волята й. Трябваше само да бъде трезвена. Но бе твърде трудно.

— Добре съм. — Окуражително се усмихна на Бев. — Знаеш ли какво стана със случая, по който работех? Другата седмица делото ще се гледа в съда.

— Благодарение на информацията, която ти откри?

— Отчасти.

— Това е страхотно, мамо. Все още си добра.

Комплиментът на Бев я зарадва.

— Благодаря. Но мисля, че отново оставам без работа.

— Сигурна съм, че след този успех ще получиш нови предложения. — Бев отвори вратата. — Приятна вечер. Ще се видим утре сутринта.

Когато Бев излезе, Лорета продължи да гледа телевизионното шоу, но само защото не можа да си намери по-добро занимание. Тази вечер се задушаваше в апартамента, въпреки че стаите не се бяха смалили от вчера или онзи ден. Безпокойството й нямаше нищо общо с обстановката. Беше вътрешно.

Хрумна й да излезе, но бе рисковано. Приятелите й също бяха алкохолици. Заведенията, които знаеше, бяха пълни с изкушения. Едно питие би било достатъчно да сложи край на въздържанието й и да я върне там, където бе, преди Хамънд да й възложи работата по случая „Петиджон“.

Искаше й се да продължи. Не само заради парите. Въпреки че Бев получаваше достатъчно висока заплата, за да издържа и двете, Лорета желаеше да подпомогне семейни бюджет. Щеше да се отрази добре на самочувствието й. Нуждаеше се от независимостта, която би получила, ако имаше собствени приходи.

Освен това, докато работеше, не чувстваше липсата на старите си навици. Бездействието бе риск, който трябваше да избягва. Когато нямаше полезно занимание, копнееше за това, което не можеше да има. Неограниченото свободно време, с което разполагаше сега, я накара да се замисли колко маловажен е животът й всъщност. Какво би станало, ако се напиеше до смърт? Така лесно би освободила от грижи и себе си, и всички хора, свързани с нея. Опасни мисли.

Но си спомни, че Хамънд не й бе казал, че вече не се нуждае от услугите й. След като му даде сведенията за Алекс Лад, той излетя от бара, сякаш имаше пожар. Въпреки че изглеждаше разстроен, незабавно бе използвал информацията и очевидно бе постигнал успех, щом следващия вторник щеше да изложи случая пред съдебните заседатели.

Може би разговорът с Харви Нъкъл бе излишен. Хамънд й се стори нервен и като че ли не обърна особено внимание на споделеното от нея съмнение, че сутринта Харви я е излъгал. Но какво от това, за бога? Този допълнителен опит не й бе струвал голямо усилие.

Въпреки раните на Хамънд — каквото и да му се бе случило, — гласът му прозвуча решително в обръщението към репортерите на стъпалата пред участъка. Обясни, че появата на Боби Тримбъл се е оказала съдбоносна за разследването.

— Като се има предвид силата на показанията му, уверен съм, че доктор Лад ще бъде подведена под отговорност.

От друга страна, адвокатът й, за когото Лорета само бе чувала, заяви пред медиите, че това е най-непростимата грешка, която чарлстънската полиция и вторият заместник областен прокурор Крос са правили. Той бе убеден, че доктор Лад ще бъде оправдана и че силите на реда и правосъдието й дължат публично извинение. Дори възнамеряваше да заведе дело за клевета.

Лорета разбираше професионалния адвокатски език. Изявлението на Франк Пъркинс бе изключително емоционално, което означаваше, че или е отличен оратор, или искрено вярва в невинността на клиентката си. Може би жената, която Хамънд бе готов да изправи пред съда, наистина не бе извършила престъплението.

Ако бе така, щеше да се провали в най-важното дело в кариерата си.

Беше изтъкнал факта, че алибито на Алекс Лад не може да бъде потвърдено, но не се спря по-подробно на този въпрос. Спомена нещо за… какво беше?