Сандра Браун - Алибито

— Не, сър.

— Виждал ли си някога този човек? Показа му снимка на Боби Тримбъл.

— Само по телевизията. Същата снимка като тази.

— Никога ли не е идвал в хотела?

— Не, сър.

— Сигурен ли си?

— Знаете, че съм добър физиономист, мистър Смайлоу. Рядко забравям лица.

Детективът разсеяно кимна, докато прибираше снимките в джоба на сакото си.

— Доктор Лад стори ли ти се разстроена или ядосана, когато я видя?

— Не особено, но нямах много време да преценя. Забелязах я, когато влезе, защото, нали разбирате, тя е хубавица. Въпреки че съм стар, все още обичам да заглеждам красиви момичета.

— Тук често идват такива.

— Идват и доста грозни — засмя се той. — Както и да е, тази беше сама и не обръщаше внимание на никого. Тръгна право към асансьорите. След малко се върна. Влезе в бара ето там. Скоро отново я видях да отива към асансьорите.

— Почакай. — Смайлоу се доближи към него, докато почистваше обувките му. — Значи се е качвала нагоре два пъти?

— Така мисля.

— Колко се забави първия път?

— Пет минути може би.

— А втория?

— Не знам. Не я видях да се връща.

Смити тръкна обувката му за последен път. Смайлоу стъпи на земята и разпери ръце. Смити почисти сакото му с мека четка.

— Смити, споменавал ли си на някого, че в онзи ден се отбих при теб?

— Никой не ме е питал, мистър Смайлоу.

— Да си остане между нас, а?

Преди да си тръгне, даде на Смити щедър бакшиш.

— Разбира се, мистър Смайлоу. Съжалявам за другото.

— Кое друго?

— Онази дама. Съжалявам, че не я видях, когато е слязла.

— Сигурно си бил зает.

Ваксаджията се усмихна.

— Да, сър. В събота гъмжеше от хора като на Гранд Сентръл Стейшън. — Почеса се по главата. — Странно, нали? Оказва се, че в онзи ден всички сте се отбили тук.

— Кои всички?

— Видях и вас, и докторката, и прокурора. Умът на Смайлоу заработи трескаво.

— Кой прокурор?

— От Областната прокуратура. От телевизионния репортаж.

Хамънд изчака в коридора, докато видя Харви Нъкъл да излиза от офиса си точно в пет часа. Компютърният магьосник добросъвестно заключи вратата след себе си и когато се обърна, Хамънд застана на пътя му.

— Хей, Харви!

— Мистър Крос! — извика той и се облегна на вратата. — Какво правите тук?

— Мисля, че знаеш.

Нъкъл шумно преглътна.

— Съжалявам, но нямам и най-малка представа.

— Излъгал си Лорета Буут — каза Хамънд, почти сигурен в това. — Нали?

Харви се опита да прикрие виновното си изражение и каза нервно:

— Не знам за какво говорите.

— Може да получиш от пет до десет години за това, с което се занимаваш след работно време.

— А?

— Ще те изправя пред съда, без окото ми да мигне, Харви. Ако сега не ми съдействаш. Кой те помоли да потърсиш информация за Алекс Лад?

— Моля?

Хамънд го прониза с поглед и сякаш го прикова към вратата на офиса.

— Добре. Чудесно. Потърси си добър адвокат. Обърна се с гръб към него.

Харви промълви:

— Лорета.

Хамънд отново се обърна.

— Кой друг?

— Никой!

— Добре.

Нъкъл се успокои и бързо облиза устни, но леката му усмивка изчезна, когато Хамънд попита:

— А за Петиджон?

— Не зная…

— Кажи ми това, което искам да разбера, Харви.

— С радост бих ви помогнал, мистър Крос. Но този път наистина не знам за какво говорите.

— Файловете, Харви. — Тонът му издаде нетърпение. — Кой поиска да тършуваш за Петиджон? Документи. Проекти. Договори за партньорство, такива неща.

— Вие — изпищя Харви.

— Интересуваше ме само доколко действията му са законни. Искам да зная кой ти е поръчал да проучиш сделките му. Кой те помоли подло да се ровиш в архивите му?

— Какво ви кара да мислите…

Хамънд пристъпи напред и сниши глас:

— Някой се е допитал до теб за тази информация, така че не увъртай и не се опитвай да ме заблудиш с това невинно въпросително изражение или ще се ядосам. Знаеш ли, затворническият живот е доста тежък за момче като теб. — Замълча и изчака Харви да осъзнае заплахата. — Е, кой беше?

— Двама души. По различно време.

— Наскоро ли?

Нъкъл кимна толкова бързо, че зъбите му изтракаха:

— Преди по-малко от два месеца.

— Кои бяха двамата?

— Д-детектив Смайлоу.

Изражението на Хамънд остана безстрастно.

— И кой друг?

— Трябва да знаете, мистър Крос. Тя каза, че вие сте я изпратили.

Свикнала да следи внимателно новините, Лорета превключваше каналите и сравняваше материалите за Алекс Лад.