Сандра Браун - Алибито

Но сега, когато се замислеше, какво доказваше това? Че също като него са се надявали Лут да си получи заслуженото? Нищо ново. Нищо чудно.

В отчаяното си желание Алекс Лад да се окаже невинна бе готов да се съмнява във всичко и всички, дори в колегите си, които през последните няколко дни допринасяха за реда и закона доста повече, отколкото той.

Разочарован, Хамънд се прибра в апартамента си, влезе във всекидневната и включи телевизора. Говорителката с изумруденозелени контактни лещи тъкмо съобщаваше водещата новина. Въпреки че бе мъчително, изгледа репортажа.

Освен бинта, който придържаше ръката му, превръзките бяха скрити под дрехите, но лицето му бе восъчнобледо и изпито. На светлината на телевизионните прожектори наболата му брада изглеждаше още по-тъмна. Когато го бяха попитали за нараняванията, бе отговорил уклончиво и бе побързал да се измъкне.

Бе похвалил полицаите за отлично свършената работа. Избягвайки конкретните въпроси за Алекс Лад, бе казал само, че показанията на Тримбъл са съдбоносни за разследването, че доказателствата са солидни и изправянето й пред съда е практически сигурно.

Стефи, която стоеше зад лявото му рамо и го насърчаваше, кимна и се усмихна в знак на съгласие. Хамънд забеляза, че е фотогенична. Тъмните й очи блестяха Камерите бяха уловили нейната жизненост.

Смайлоу също бе обсаден от репортери и на отговорите му бе отделено още толкова време от емисията. За разлика от Стефи, той бе необичайно сдържан. Отговаряше дипломатично и думите му бяха почти като тези на Хамънд. Избегна да се задълбочава в подробности за връзката между Алекс Лад и Боби Тримбъл. Изтъкна значението на показанията на арестанта за делото срещу нея. Отказа да разкрие какво общо е имала с Петиджон.

Не каза нито дума за миналото й, но Хамънд подозираше, че Смайлоу се въздържа от коментар, за да не повлияе на гласуването на съдебните заседатели и да не даде на Франк Пъркинс основание да прехвърли делото в друг окръг или да поиска споразумение, ако се стигне до процес.

За миг на екрана се появи застиналото лице на адвоката, който изведе Алекс. Най-трудно Хамънд понесе тази част, защото знаеше какво унижение е за нея да бъде показана по телевизията като главната заподозряна в най-нашумялото убийство в новата история на Чарлстън.

Бе представена като уважавана психоложка на тридесет и пет години, със завидни постижения в своята област. Освен с професионалните си успехи, бе известна и с многобройните си участия в обществени и благотворителни прояви. Съседите и колегите й, с които журналистите бяха успели да разговарят, изразиха изумление и някои от тях нарекоха нападките срещу нея абсурдни и нелепи.

Когато говорителката с неестествено зелените очи премина към следващата новина, Хамънд изключи телевизора, качи се на горния етаж и напълни ваната с гореща вода. Потопи се, като внимаваше да не намокри ранената си ръка. Напрежението му леко намаля, но се почувства замаян и отпаднал.

Беше гладен и когато излезе от банята, слезе на долния етаж и се опита да си приготви бъркани яйца.

Трудно бе да си служи само с лявата ръка. Освен това бе разсеян, защото в съзнанието му се промъкна мрачно предчувствие. Не желаеше да стане за смях на потомците си. Не искаше да бъде запомнен като „многообещаващият млад прокурор, който тръгна след една фуста и кариерата му отиде по дяволите“. Именно това щеше да се говори за него.

Докато подсушават потта си в съблекалнята или когато седнат някъде на чашка, колегите и познатите му щяха да поклащат глави и с нескрито удивление да обсъждат неговата слабост. Щяха да го смятат за глупак, а Алекс — за виновница за неговото падение.

Изпита желание да размаха юмруци срещу въображаемите клюкари заради това нечестно отношение. Да ги накаже за циничните им забележки за нея и тяхната връзка. Нещата не стояха така, както те предполагаха. Той се бе влюбил.

Снощи не бе толкова упоен, че да не си спомня какво й каза: че това е истината за него от самото начало. Беше я видял за първи път едва преди седмица, по-малко от седмица, но бе напълно уверен. Не бе изпитвал толкова силно физическо влечение към никоя друга жена. Никога не бе чувствал такава емоционална и духовна близост с друго човешко същество.

С часове бяха разговаряли на онзи глупав панаир, а после и във вилата му. За музика, ястия, книги, пътувания и за местата, които биха искали да посетят, когато имат време. За филми и упражнения за поддържане на форма. За историята и съвременния облик на Юга. За тримата Студжис и защо мъжете ги харесват, а жените ги ненавиждат. За интересни и незначителни неща. Безкрайни разговоря за всичко на света. Освен за самите тях.