Сандра Браун - Алибито

Хамънд не откъсна поглед от лицето на баща си, но упорито мълчеше.

Чертите на Престън се изкривиха от ярост.

— За бога, Хамънд! Не мога да повярвам. Полудял ли си?

— Не.

— Някаква жена? Готов си да пожертваш всичките си амбиции…

— Нямаш ли предвид своите амбиции?

— …заради една жена? След като стигна толкова дал как можеш да се държиш като…

— Като какъв? — Хамънд презрително се засмя. — Имаш наглостта да ми говориш за поведение. А какво да кажа за твоето, татко? Какъв пример за морал ми даваш? Може би съм решил да го последвам. Въпреки че съм категорично против изгарянето на кръстове.

Баща му бързо премигна и Хамънд разбра, че го е засегнал.

— От клана ли си?

— Не! Не, по дяволите!

— Но си знаел за всичко, нали? Отлично си знаел какво става на остров Спекъл. Дори си го подкрепял.

— Оттеглих се.

— Не съвсем. Лут го стори. Убиха го и е извън играта. Но ти все още си уязвим. Постъпваш безразсъдно, татко. Името ти фигурира в онези документи.

— Вече платих за всичко, което ставаше на Спекъл.

Известният му неочакван удар. Както обикновено, Хамънд не го бе предвидил.

— Вчера бях на остров Спекъл — спокойно му каза Престън. — Срещнах се е пострадалите от ужасяващия терор на Лут, обясних им, че бях изумен, когато узнах какво върши, и че веднага продадох дела си. Дадох на всяко семейство по хиляда долара, за да покрият щетите, искрено им се извиних и направих дарение за църквата им. Освен това основах фондация за стипендии за тяхното училище. — Замълча за миг и се усмихна на Хамънд със съжаление. — Е, след този благотворителен жест, мислиш ли, че някой би спечелил съдебно дело срещу мен? Опитай, сине, и ще видиш, че ще претърпиш истински провал.

Хамънд почувства гадене и световъртеж, но не от горещината или раните си.

— Подкупил си ги.

Отново същата снизходителна усмивка.

— С пари от собствения си джоб.

Хамънд не си спомняше да е изпитвал по-силно желание да удари някого. Едва се сдържа да не разбие устата на баща си, за да заличи самодоволната гримаса от лицето му. Потискайки този импулс, сниши глас и приближи лицето си към неговото.

— Не бъди нагъл, татко. Ще ти струва повече от някаква дребна сума. Все още не си се отървал. Ти си продажно копеле. Въплъщение на корупцията. Така че не ми чети лекции по добро поведение. Никога вече!

След тези думи се отправи към паркинга. Престън сграбчи лявата му ръка и грубо го принуди да се обърне.

— Знаеш ли, всъщност се надявам истината за теб и онова момиче да излезе наяве. Надявам се някой да ви снима в леглото. Да публикуват снимките във вестниците или да ги покажат по телевизията. Радвам се, че си изпаднал в това положение. Така ти се пада, проклет малък лицемер! Ти и твоето чувство за справедливост, скаутската ти чест, от която ми се повдига — каза той и ехидно се засмя. Докосна гърдите на Хамънд с възлестия си показалец. — Ти си грешен като всички останали. Досега просто не си бил подлаган на изпитание. И какво изкушение те накара да се отклониш от правия път? Пари? Не. Обещание за власт? Не. — Престън отново се засмя. — Някаква фуста. Според мен именно в това е най-големият срам. Можеше да направиш компромис заради нещо далеч по-ценно.

Двамата настръхнаха един срещу друг. Най-сетне тлеещият им гняв бе излязъл на повърхността след дълги години стаено негодувание. Хамънд знаеше, че каквото и да каже, желязната воля на баща му ще остане непоклатима. Отведнъж осъзна колко малко го интересува това. Защо да защитава себе си и Алекс пред един човек, когото дори не уважава? Добре познаваше Престън и не го харесваше. Беше му все едно какво мисли баща му за него, защото той не притежаваше чест и достойнство, които да придадат значимост на мнението му.

Хамънд се обърна и продължи.

Смайлоу трябваше да чака половин час във фоайето на „Чарлз Таун Плаца“, докато един от столовете за лъскане на обувки се освободи.

— Блясъкът им все още не е изчезнал, мистър Смайлоу.

— Само ги забърши, Смити.

Събеседникът му заговори за скорошния провал на „Атланта Брейвс“, но Смайлоу го прекъсна:

— Смити, видя ли тази жена в хотела следобеда, когато убиха мистър Петиджон? — Показа му снимката на Алекс Лад, която бе публикувана в следобедното издание на вестника. Беше я увеличил, за да направи чертите по-ясни.

— Да, видях я, мистър Смайлоу. Това е онази, за която всички смятате, че го е убила…

— Решението на съдебните заседатели следващия вторник ще зависи от силата на нашите доказателства. Беше ли с някого, когато я видя?