Сандра Браун - Алибито

Стефи направи усилие да се усмихне.

— Както и аз. Стига да не е хлътнал.

Мейсън погледна часовника си и каза:

— Трябва да тръгвам. Ще се отбия във фитнесклуба за консултация с личния ми треньор и кратък масаж, преди да облека този маймунски костюм. Коктейлът започва в пет. Мисис Мейсън ме накара да се закълна, че няма да закъснея.

— Приятно прекарване.

Той се намръщи.

— Подиграваш ми се, нали?

— Да, естествено.

Стефи се засмя и му пожела приятна вечер. Почти бе стигнал до края на коридора, когато спря и се обърна назад.

— Стефи?

Тя бе с гръб към него и Мейсън не видя тържествуващата й усмивка. Преди да се обърне, изражението й стана сериозно.

— Да?

— За какво намекна преди малко?

— Моля?

— Каза: „Стига Хамънд да не е хлътнал.“

— А! — засмя се Стефи. — Беше просто шега. Нищо.

Мейсън се върна при нея.

— За втори път споменаваш, че Хамънд изпитва влечение към доктор Лад. Не мисля, че е нищо. Определено не бива да се шегуваш с това.

Стефи всмука бузи.

— Ако не го познавах толкова добре… — колебливо каза тя. След това решително поклати глава. — Но всички знаем, че Хамънд не би проявил пристрастие.

— За нищо на света.

— Естествено.

— Тогава… до утре.

Областният прокурор отново пое по коридора. Когато изчезна от погледа й, Стефи се втурна в офиса си. Съмненията се бяха прокраднали у нея по-рано през седмицата. Днес станаха още по-натрапчиви.

— Да видим колко го бива — каза си тя, седна зад бюрото и претършува купчината писма. За съжаление онова, което търсеше, не бе сред тях. С раздразнение набра познатия номер.

— Лабораторията. Андерсън е на телефона.

— Обажда се Стефи Мъндел.

— Да?

Джим Андерсън работеше в болницата и носеше на раменете си къс гранит вместо глава. Стефи го знаеше, защото и по-рано си бе имала вземане-даване с него. Искаше точност и бързина, а той, изглежда, бе неспособен да й предложи което и да е от двете.

— Направи ли теста?

— Казах ти, че ще ти се обадя веднага щом получа резултатите.

— Значи все още не си ги получил?

— Обаждал ли съм се?

Дори нямаше доблестта да се извини или да й предложи обяснение. Тя каза:

— Тези резултати са ми необходими за едно много важно дело. Въпрос на живот и смърт. Може би сутринта не съм се изразила достатъчно ясно.

— Напротив. Аз също ясно ти обясних, че работя за болницата, а не за полицейския участък или прокуратурата. Затрупан съм с работа, не по-малко важна от твоята.

— Нищо не е по-спешно от това.

— Слезте на земята, мис Мъндел. Така стоят нещата.

— Слушай, не искам нито ДНК тест, нито изследване за СПИН. Нищо особено засега. Само проверка на кръвната група.

— Разбирам.

— Трябва да знам дали кръвта по кърпата е като онази от чаршафа, който Смайлоу ти донесе преди ден-два.

— Разбрах го още първия път, когато ми каза.

— Е, какво сложно има? — ядосано попита тя. — Не е ли достатъчно да погледнеш през микроскопа или нещо подобно?

— Ще ти изпратя резултатите, когато ги получа.

Андерсън затвори.

— Копеле! — просъска Стефи и гневно тръшна слушалката. Нищо не я нервираше повече от явната некадърност, освен когато бе придружена от неоправдана наглост.

По дяволите! Нуждаеше се от този кръвен тест! Имаше силно предчувствие, а нейните предчувствия почти винаги се оказваха верни. Още от сутринта, когато й бе хрумнала идеята за изследването, съзнанието й бе обсебено от нея.

Колкото и невъзможно да й се струваше, усещаше, че между Алекс Лад и Хамънд има нещо. Може би интимна връзка. Или поне романтично привличане.

Не се бе осмелила да сподели подозренията си със Смайлоу. Навярно би ги приел за абсурдни и би я нарекъл в най-добрия случай глупачка, а в най-лошия — ревнива бивша любовница.

Щеше да разкаже на целия си екип и да я направи за посмешище. Детектив Майк Колинс и останалите, които не подкрепяха правото на жените да участват във властта, никога вече не биха я приели на сериозно. С всяка своя дума или действие можеше да спечели подигравки. Нямаше да го понесе. Репутацията й на непоколебим, безмилостен прокурор бе извоювана твърде трудно, за да я изложи на риск, подтикната от нелепи женски фантазии.

Положението би станало почти толкова лошо и ако Смайлоу решеше, че опасенията й са основателни. Той щеше незабавно да действа. За разлика от нея, разполагаше с хора и влияние, благодарение на което би могъл да направи задълбочено изследване. Щеше да сплаши некадърниците като Джим Андерсън и да ги накара да побързат. Смайлоу щеше да получи резултата от проверката на кръвната група за нула време. Ако съвпаднеше, щеше да се гордее, че е открил връзката между Хамънд и заподозряната.