Сандра Браун - Алибито

Едва след няколко секунди Хамънд откъсна очи от детектива и съсредоточи вниманието си върху Стефи.

— Трябваше да наблюдавате лицето на доктор Лад, докато слушаше записа, за да видите колко дълбоко презира Тримбъл. Съдебните заседатели също ще я гледат.

— Може би не толкова съсредоточено, колкото ти.

Дори ако го бе пробола с нажежено желязо, не би реагирал по-яростно.

— Какво има, по дяволите?

— Нищо.

— Нещо — ядосано настоя той.

— Просто забелязах как реагираш, Хамънд — отвърна Стефи с влудяващо спокойствие. — Днес не сваляше очи от нашата заподозряна.

— Ревнуваш ли, Стефи?

— От нея? Не се и надявай.

— Тогава ми спести намеците. — Мислено си напомни, че не бива да се отклонява твърде много в тази посока, защото положението можеше да стане опасно. Върна се към основната тема и продължи разговора оттам, където го бяха прекъснали: — Тримбъл е мръсник. Дори си позволи да те обиди, а ти не реагира. Показанията му ще настроят жените съдебни заседатели срещу него.

— Ще го предупредим какво да каже и как да се изрази.

— Наблюдавала ли си някога Франк Пъркинс по време на кръстосан разпит? Той безспорно ще успее да подведе Тримбъл да се впусне в някоя от мъжкарските си теории. Тримбъл е твърде самонадеян и няма да забележи уловката. Ще се увлече и ние сме загубени. Ще ми бъде трудно да убедя съдиите, че доктор Лад би влязла в комбина с тип като него, и съм сигурен, че Франк ще се възползва от това.

Стефи се замисли за миг.

— Добре, да предположим, че тя е невинна като ангел. Тогава защо, когато се е появил криминално проявеният й брат и е започнал да я изнудва, не се е обадила в полицията?

— Имала е опасения — отвърна Хамънд. — За да запази кариерата и репутацията си. Не е искала да се разчуе каква е била в миналото.

— Можеше да нарече всичко това блъф и да го заплаши, че ще го предаде на полицията. Или да не му обръща внимание, докато не се разкара.

— Нещо ме кара да мисля, че не е било толкова лесно. Този тип я е преследвал, заплашвал е да разкаже всичко на пациентите, приятелите й и на пресата. Не би могла да пренебрегне заплахите му. Хората винаги са склонни да повярват в най-лошото, което чуят за някого. Пациентите й споделят с нея проблемите си. Нима ще продължат да й се доверяват, ако чуят приказките на Боби? Не, Стефи. Би загубила твърде много и го е осъзнавала. Успяла е да си изгради професионална репутация. Утвърдила се е като експерт по душевните разстройства. Станала е уважавана личност, на която мнозина се възхищават. Бог знае какво усилие й е струвало да се пребори с ужасните спомени от детството и да си създаде нов живот. Навярно е готова на всичко, за да запази това, което е постигнала.

— Ето кое е най-важното в нашия случай! — развълнувано извика Стефи. — Току-що направи съдбоносен извод, Хамънд. Боби я е заплашил, че ще я издаде, ако не му помогне да осъществи своя замисъл. За да се отърве от него, тя се е съгласила да вземе парите от Петиджон. Но нещо сее объркало и не е имала друг избор, освен да го убие.

Хамънд твърде късно разбра, че не биваше да споделя разсъжденията си. Стефи бе права. Току-що бе направил най-важния извод.

— Има вероятност да успеем — промърмори той.

— Какво друго обяснение може да има за посещението а при Лут Петиджон? Онова, което ни даде, определено е неправдоподобно.

Хамънд се въртеше в омагьосан кръг. В каквато и посока да поемеше, винаги се връщаше към един и същи въпрос. Ако Алекс бе невинна, защо бе отишла да се срещне с Петиджон в онзи следобед?

Смайлоу се отправи към вратата.

— Ще кажа на Пъркинс, че случаят ще бъде изложен пред съдебните заседатели във вторник.

— Защо не я арестуваш? — попита Стефи.

Мисълта Алекс да прекара дори кратко време в затвора изпълни Хамънд с ужас, но реши, че няма да е разумно отново да възрази.

Слава богу, Смайлоу го направи вместо него:

— Защото Пъркинс ще се разфучи и ще ни принуди официално да й съобщим в какво е обвинена. Ще се наложи да я освободим под гаранция само след няколко часа.

— Прав е, Стефи — каза Хамънд, благодарен за избавлението си. — Държа да получа одобрението на съдебните заседатели, преди да бъде повдигнато обвинение.

Смайлоу излезе и двамата останаха сами в офиса му. Стефи изгледа Хамънд със съчувствие.

— Сигурен ли си, че можеш да се заемеш с подготовката? Въпреки че не искаш да признаеш, раните ти са сериозни. Вероятно през следващите няколко дни болките ще бъдат още по-мъчителни. С удоволствие бих те освободила от тази отговорност.