Сандра Браун - Алибито

Хамънд изтри с ръкав запотеното си чело, облегна глава на стената и затвори очи. Чу щракването, когато детективът спря касетофона.

— Добре ли си?

Осъзна, че въпросът на Смайлоу е отправен към него, и отвори очи. Всички, освен Алекс, го гледаха. Тя бе свела поглед към ръцете си, отпуснати в скута й.

— Да, защо?

— Изглеждаш ужасно блед, Хамънд. Защо не искаш да ти донесем стол?

— Ще ви отстъпя своя, мистър Крос.

Алекс стана и се приближи.

— Не — припряно каза той. — Добре съм.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Благодаря, Стефи. Добре съм.

Алекс все още стоеше и го наблюдаваше и той разбра, че знае, че всъщност никак не е добре. През целия си живот не се бе чувствал по-нещастен.

— Колко остава? — попита Хамънд.

— Не много — отвърна Смайлоу. — Доктор Лад?

Тя се върна на мястото си и детективът пусна записа. Настъпи тишина, нарушавана само от тихото бръмчене на касетофона и гласа на Боби, който самодоволно описа как са започнали да привличат по-възрастни и заможни мъже, които заговарял във фоайета на хотели и барове. Винаги Боби осигурявал клиентите. Бизнесът потръгнал.

— Когато ги заведях при нея, свивах портфейлите им, а те бяха доста по-тлъсти от онези на момчетата от махалата.

— Изглежда, двамата сте били страхотен тандем.

— Така беше. — В гласа на Боби прозвуча носталгична нотка. — Докато един тип не развали всичко.

— Опитал си се да го убиеш, Боби.

— Беше самозащита! Онова копеле ме подгони е нож.

— Ти си го ограбил. Човекът е защитавал собствеността си.

— А аз защитавах себе си. Не съм виновен, че докато се борех с него, ножът се завъртя и го прободе в корема.

— Съдията е решил, че си виновен.

— Онзи проклет съдия ме изпрати в дранголника.

— Имаш късмет, че човекът е оживял. Ако беше умрял, положението ти щеше да бъде много по-тежко.

Хамънд бе чул останалата част от историята от Лорета. Тримбъл бил изпратен в затвора. Алекс получила условна присъда и била поверена за превъзпитание на семейство Лад. Двамата се привързали към нея. За първи път в живота си разбрала какво е обич, разбиране и здрави семейни връзки. Грижите им оказали благотворно влияние върху нея. Официално я осиновили и тя приела тяхната фамилия. Независимо дали заслугата е била на покойните мистър и мисис Лад или на самата Алекс, животът й коренно се променил.

Както сам признаваше, Боби не могъл да се примири с невероятния й късмет.

— Аз отидох в затвора, а Алекс се отърва. Не беше честно. Не аз се събличах пред онези негодници, нали разбирате?

— Това ли правеше тя? Събличаше се?

— Как мислите? — изсумтя Тримбъл. — Отначало да. Но по-късно — най-безсрамно спеше с тях. Харесваше й. Някои жени просто са създадени за това и Алекс е една от тях. Дори сега, когато се занимава с онези психоглупости, й липсва старият занаят.

— Какво искаш да кажеш, Боби?

— Петиджон. Ако не й липсваше проституирането, защо би опитала отново с Петиджон?

Алекс скочи от стола си и изкрещя:

— Лъже!

Франк Пъркинс кипна:

— Никога не съм чувал по-долна клевета. — Адвокатът даде знак на Алекс да стане. — Боби Тримбъл е лъжлив и подъл крадец, който безсрамно е експлоатирал сестра си, когато е била почти дете, а сега отново я използва, за да се отърве от обвинение в изнасилване. При това мнимо обвинение, измислено от теб, за да изфабрикуваш това. Подобна манипулация е под достойнството дори на човек като теб, Смайлоу. Ще отведа клиентката си.

— Ако обичате, не напускайте участъка.

Пъркинс настръхна.

— Нима вече си готов да арестуваш доктор Лад?

Смайлоу хвърли въпросителен поглед към Стефи, а след това към Хамънд. Но никой от двамата не изрази мнение и той каза:

— Трябва да обсъдим някои неща. Моля ви, почакайте отвън.

Хамънд постъпи като страхливец. Дори не погледна Алекс, преди да излезе с адвоката от офиса. Изражението му би я накарало да се убеди колко сериозно е положението й. Безспорно всички доказателства бяха срещу нея. Някогашното й съучастие с Тримбъл никак не говореше добре за поведението й. При това престъпленията им не бяха леки. Прободената с нож жертва бе оцеляла като по чудо.

След дългогодишна раздяла с Тримбъл отново се бяха събрали няколко седмици преди убийството на Лут Петиджон. Малката Алекс бе примамвала жертвите, които Тримбъл бе ограбвал. Сега домашният й сейф бе пълен с пари в брой. Съвпаденията бяха ужасяващи.

Действието на болкоуспокояващото бе отминало преди часове. За да остане с бистър ум, Хамънд не бе взел друга таблетка. Навярно страданието му бе очевидно, защото веднага щом Алекс и адвокатът й излязоха, Стефи се обърна към него: