Сандра Браун - Алибито

— Кажи ни какво знаеш за убийството на Петиджон, Боби, и ще си тръгнеш.

— Не звучи зле.

До този миг Алекс не бе помръднала. Сега се обърна към Пъркинс:

— Необходимо ли е да слушаме това?

Адвокатът помоли Смайлоу да спре записа, за да поговори с нея. Детективът учтиво изпълни молбата му. Пъркинс шепнешком я попита нещо. Тя тихо отвърна. Разговорът им продължи около половин минута.

Най-сетне Пъркинс каза:

— Не можеш да приемеш показанията на този човек за истина. Той просто се пазари за снемане на обвиненията срещу него. Очевидно ти е казал това, което си искал да чуеш.

Смайлоу отвърна:

— Ако лъже, думите му няма да имат значение за доктор Алекс Лад, нали?

— Но навярно целта ти е да я поставиш в неудобно положение.

— Ако се получи така, съжалявам. Но мисля, че доктор Лад би искала да чуе какво твърди Тримбъл за нея. Има право да скочи и да отрече всичко, което казва, във всеки момент.

Пъркинс се обърна към нея:

— От теб зависи.

Алекс нервно кимна на адвоката.

— Добре, Смайлоу — каза той. — Но това е евтин номер и ти го знаеш.

Укорителният намек накара Смайлоу да се намръщи, докато пускаше записа от мястото, където повтаряше въпроса как Тримбъл е издържал себе си и сестра си.

— Известно време работех това-онова — отвърна той. — Но си скъсвах задника, за да осигуря прехраната ни и дрехи за Алекс. Тя растеше. Нали разбирате, като всички тийнейджърки. Разцъфтяваше. — Тримбъл сниши гласа си до тайнствен шепот. — Виждах колко бързо се развива и ми хрумна идеята.

— Каква идея?

— Ще ви разкажа — тросна се той, раздразнен от нетърпението на Смайлоу. — Започнах да забелязвам как приятелите ми гледат малката ми сестричка. Бих казал, по съвсем нов начин. Чувах какво си говорят. Точно тогава се замислих за тази идея.

Хамънд се подпря с левия лакът върху юмрука на ранената си ръка и закри с длан устата си. Изпита желание да запуши уши или да запрати касетофона към стената. Едва се сдържаше да не удари плесница на Стефи, която злорадо се усмихваше на Алекс. Бе безсилен да стори каквото и да е, освен да слуша това, което и тя бе принудена да чуе.

Разликата в говора и начина на изразяване на Тримбъл бе осезаема. Връщайки се мислено към миналото си, бе започнал да използва фразите, с които си бе служил като юноша. Звучеше по-грубо. По-грозно и цинично.

— Първия път стана случайно. Искам да кажа, не бях го планирал. Алекс и аз бяхме с един мой приятел. Той беше откраднал половин каса бира и се срещнахме в един изоставен гараж, за да я изпием. Започна да закача Алекс и… — Тримбъл се размърда и столът му изскърца. — Накрая я накара да повдигне блузата и да му покаже гърдите си. Алекс му рече: „За нищо на света, Хосе.“ Но всъщност й беше приятно. Хилеше се, разиграваше го, нали разбирате? Проклет да съм, ако лъжа, но накрая го направи. В замяна на това, че видя циците… извинете, гърдите на сестричката ми, му поисках още една бира. Той не се съгласи, защото бил видял само сутиена й. Но следващия път…

Хамънд протегна лявата си ръка и спря касетофона.

— Всички получихме представа, Смайлоу. Братът на доктор Лад я е експлоатирал. Съмнително е дали тя се е подчинявала доброволно. Във всеки случай това е стара история.

— Не чак толкова стара.

— Двадесет-двадесет и пет години! Какво общо има с Лут Петиджон, за бога?

— Ще стигнем и до тази част — отговори Стефи. — Всичко е свързано.

— Вие можете да останете тук и да изслушате останалата част от записа — каза Франк Пъркинс. — Но няма да позволя клиентката ми да бъде подложена на това.

— Боя се, че доктор Лад не може да си тръгне — отвърна Смайлоу.

— Да не би да възнамеряваш официално да й предявиш обвинение? — Пъркинс саркастично добави: — За престъпление, извършено през това десетилетие.

Смайлоу избегна да му даде ясен отговор.

— Ако не искате да изслушате записа до края, ще ви помоля да почакате отвън, докато мистър Крос го чуе.

— Добре.

— Не — тихо, но решително каза Алекс. Всички приковаха погледи в нея. — Боби Тримбъл е отрепка. През последните двадесет години е усвоил изтънчени маниери, но си остава нищожество. Искам да чуя всичко, което е казал. Имам право да знам какво твърди за мен. Въпреки че изпитвам ужас дори когато чуя гласа му, трябва да изслушам това, Франк.

Стефи попита:

— Отричате ли някое от досегашните му твърдения?

— Не си длъжна да отговаряш, Алекс.

Тя не се вслуша в съвета на адвоката си и срещна настойчивия поглед на Стефи.