Сандра Браун - Алибито

— Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш. Боли ли те?

— Едва издържам.

— С радост бих ти донесла нещо.

— Добре съм.

Това не бе истина. С ужас очакваше да чуе как Смайлоу приема показанията на Тримбъл и какви ще бъдат последиците за Алекс, но нямаше друг избор, освен да даде думата на детектива и да изслуша обобщението на информацията.

— Ето какво се е случило. Миналата пролет Боби Тримбъл се сбил в някакъв бар. Победил всички. Един от „търсачите на таланти“ на Петиджон, така да се каже, станал свидетел на схватката и препоръчал Тримбъл за работа на остров Спекъл, където имали нужда от рекетьор.

— За да принуди собствениците на земя да продадат имотите си.

— Точно така, Стефи. Петиджон целял да закупи целия остров, но срещнал неочаквана съпротива. Собствениците са наследили тези имоти от своите прадеди — роби, които са я получили от бившите си господари. Поколения наред са обработвали земята си. Това е единственото, което умеят. Единственото им наследство. За тях тя е по-важна от парите, но Лут не могъл да го проумее. Както и да е, не желаели техният остров да бъде „разработен“.

— Може би Петиджон не е имал намерение да го разработва — предположи Стефи. — Просто е искал да стане негова собственост, да изчака цената му да се покачи и да го продаде изгодно. — Обърна се към Хамънд: — Имаш ли какво да добавиш?

— И двамата сте прави. Досега не съм чул нищо, с което да не съм съгласен. Безскрупулен тип като Тримбъл не би се поколебал да посегне на правото на шепа трудолюбиви хора спокойно да живеят живота си. Навярно тактиката му е била доста по-груба, отколкото признава.

— Така е — потвърди Смайлоу. — Получих сведения за изгаряне на кръстове, побои и други действия в стила на ку-клукс-клан. Тримбъл ръководел здравеняците, които ги извършвали.

— Господи! — каза Хамънд с негодувание.

Не можеше да приеме мисълта, че собственият му баща е бил замесен в такава жестокост. Престън твърдеше, че не е знаел за терора на Петиджон. Казваше, че когато научил за това, продал дела си. Хамънд се молеше да е вярно.

Връщайки се на темата за Боби Тримбъл, отбеляза иронично:

— И това е нашият надежден свидетел?

Без да обърне внимание на многозначителната му забележка, Стефи продължи:

— Тримбъл твърди, че осъзнал грешките си и отказал повече да върши мръсната работа на Петиджон. По-вероятно е просто да му е омръзнало. Островът не му е носел голяма печалба. Освен това, едва ли е било така вълнуващо, както работата му като водещ на програмата в стриптийз-клуб.

— Лут беше стиснато копеле — каза Смайлоу. — Сигурно не е плащал щедро на Тримбъл. А и на Спекъл няма много места, където Боби би могъл да се перчи с шикозните си дрехи.

Стефи погледна ръкописните бележки, които си бе водила.

— Не спомена ли, че хората от острова били твърде упорити? Може би не се е справял с работата и Петиджон е заплашил, че ще го уволни.

— Във всеки случай Тримбъл е бил недоволен служител, чийто шеф е нарушавал закона. По странно съвпадение скоро се оказва доста богат.

— С други думи — несъмнено го е изнудвал.

— Точно така. Това е бил сигурен източник на доходи — отбеляза Смайлоу с унила усмивка. — Тримбъл решил, че не си струва да работи толкова усилено, щом може да изкара далеч повече пари, като заплаши Петиджон, че ще разкрие какво става на Спекъл.

— Как мислиш, дали Петиджон е наредил онези хора да бъдат измъчвани, или Боби е действал на своя глава?

— Сигурен съм, че е прекалявал — каза Смайлоу. — Но ако ме питаш дали смятам, че Лут е бил способен на подобна жестокост, отговорът е да. Не би се спрял пред нищо, за да постигне това, към което се стремеше.

— Каквото и да е вършил, явно е било незаконно, щом се е съгласил да плати на Боби сто хиляди долара, за да си мълчи.

Смайлоу продължи да разказва:

— Но според думите на Боби, той „не бил вчерашен“. Лут твърде бързо се съгласил да удовлетвори исканията му. Боби станал подозрителен заради лекотата, с която успял да го предума. Било рисковано да отиде да прибере парите. Дори Боби е достатъчно умен, за да прозре, че му готвят капан.

— Тук започва участието на сестра му.

— Полусестра — поправи я Хамънд. — И не се е включила по своя воля.

— Добре, поразтършувал се и я намерил.

— Открил я е случайно. Видял снимката й в „Поуст енд Къриър“.

Навярно Алекс проклинаше деня, в който бе решила да участва в организацията на десетдневния филмов фестивал, който се провеждаше в Чарлстън през ноември всяка година. Една привидно незначителна вестникарска статия, придружена с обща снимка, бе сложила началото на новите й страдания.