Сандра Браун - Алибито

На записа Тримбъл казваше:

— Не можах да повярвам на очите си, когато видях снимката на Алекс във вестника. Два пъти прочетох имената и най-сетне се досетих, че е сменила фамилията си. Потърсих адреса й в телефонния указател, разходих се до къщата й и естествено доктор Лад се оказа моята отдавна изчезнала сестра.

Хамънд им напомни:

— Преди да забележи онази статия, дори не е знаел, че тя живее в Чарлстън. След като толкова години се е крила от него зад новата си самоличност, не е била доволна да го види.

— Или поне така твърди.

— Ако беше твой брат, би ли се радвала отново да се появи в живота ти?

— Може би, ако по-рано сме имали успех като партньори.

— Партньори?! Той е използвал тялото й по най-долния начин, Стефи.

— Нима вярваш, че е невинна?

— Да, вярвам.

— Хамънд, тя е била проститутка.

— Била е на дванадесет години!

— Добре, значи малолетна проститутка.

— Не мисля.

— Предлагала е сексуални услуги срещу заплащане. Не е ли това определението за проституция?

— Деца — укорително каза Смайлоу и сложи край на препирнята им. Събра куп писмени материали в папката си и я подаде на Хамънд. — Това е всичко, което е необходимо да предоставиш на съдебните заседател. Ще се съберат във вторник.

— Знам кога се събират — троснато отвърна Хамънд. — Чакат ме и други дела. Не може ли това да почака един месец, до следващото им заседание? Защо да бързаме?

— И питаш? — саркастично отбеляза Смайлоу. — Аз ли трябва да ти обяснявам колко важно е делото?

— Именно затова трябва да изпипаме всичко, преди да изложим становището си пред съдиите. — Опита се да измисли друг аргумент. — Ти предложи на Тримбъл съблазнителна сделка. Дребна кражба. Най-много една нощ в затвора. Сигурно се залива от смях.

— За какво намекваш?

— Възможно е Тримбъл да е убил Петиджон и да използва сестра си като изкупителна жертва.

Смайлоу се замисли за малко, но поклати глава:

— Няма улики, че е бил на местопрестъплението, докато разполагаме с веществени доказателства, че Алекс Лад е влизала в стаята на Петиджон. Според показанията на Даниелс, била е там около приблизителния час на смъртта

— Франк Пъркинс лесно може да оспори последното. Освен това, не си открил оръжието.

— Ако разполагахме с револвера, щях да я арестувам още днес — каза Смайлоу. — Но напомни на съдиите, че Чарлстън е заобиколен с вода. Можела е да се отърве от него по всяко време.

— Съгласна съм — каза Стефи. — Възможно е да търсим цяла вечност и да не открием онзи пистолет. Всъщност не ти е нужен, Хамънд — уверено добави тя.

Хамънд прокара длан по лицето си. Едва сега си спомни, че сутринта не бе успял да се обръсне.

— Ще ми бъде трудно да ги убедя, че е имала мотив.

— Това не е толкова важно — възрази Стефи. — Ще разполагаш с показанията на Тримбъл за миналото й.

— Бъди реалистка, Стефи — каза той. — Оттогава са изминали повече от двадесет години. Но дори да беше се случило вчера, Франк Пъркинс не би позволил да използваме записа по време на процеса. Ще оспори връзката на детството й с обвинението и всеки почтен съдия би приел възражението му. Съдебните заседатели няма да изслушат тази гадост. Дори ако чрез някаква машинация мога да издействам материалът да бъде представен в съда, не съм сигурен, че бих се възползвал. Ще има обратен ефект и нещата ще се обърнат против нас.

Смайлоу изгледа Хамънд с присвити очи.

— Всъщност, господин прокурор, може би трябва да представлявате другата страна. Правите всичко възможно да осуетите това дело, нали?

— Знам какво може да се случи в съда, Смайлоу. Просто съм реалист.

— По-скоро страхливец. Може би Стефи трябва да уведоми Мейсън, че нарочно си създаваш пречки.

Хамънд не изрече ругатнята, която бе на езика му. Смайлоу съзнателно го предизвикваше и един гневен изблик би дал на детектива точно това, на което се надяваше. Отговорът му бе съвсем тих:

— Имам идея. Защо да се съобразяваме със законните правила за спечелване на едно дело? Да видим какви подмолни средства можем да използваме? Знам. — Щракна с пръсти. — Можеш да скриеш оневиняващи доказателства. Няма да ти бъде за първи път, нали?

Гладко обръснатото лице на Смайлоу се изкриви от гняв.

— За какво говориш? — попита Стефи.

— Питай него — каза той, без да откъсне поглед от Смайлоу. — Попитай го за случая „Барлоу“.

— Ако не беше изгърмял патроните си…

— Нека това не те притеснява, Смайлоу.

— Момчета, престанете с тези глупости — нетърпеливо се намеси Стефи. — Нямаме ли твърде много грижи, за да си губите времето в караници? — Обърна се към Хамънд: — Какво имаше предвид, като каза, че ако изложим на показ миналото на доктор Лад, нещата ще се обърнат против нас?