Сандра Браун - Алибито

— Всичко това се случи преди много време, мис Мъндел. Бях дете.

— Били сте достатъчно голяма, за да отговаряте за действията си.

— Бях принудена да избирам между няколко злини. Спомените са ужасни. Преди години ги прогоних от съзнанието си и продължих да живея. Създадох си нов живот.

— Много добър отговор, доктор Лад — отбеляза Стефи. — Но с други думи — не. Не отричате това, което чухте досега.

Ако след миг Франк Пъркинс не бе предупредил Алекс да не казва нищо повече, Хамънд сам би го сторил. Този път тя послуша адвоката си. Пъркинс, който изглеждаше отвратен от цялата процедура, каза:

— Да продължим.

Смайлоу отново пусна касетата. Хамънд пристъпи от крак на крак, привидно за да разсее болката в левия си прасец. Всъщност едва се сдържаше да не направи нещо напълно безразсъдно — да сграбчи Алекс за ръката и да я изведе оттук. Случилото се снощи бе доказателство, че се нуждае от закрила. Сам щеше да се погрижи за нея. Бе почти готов да разкрие всичко, без да го е грижа за скандала.

„Почти“. В случая тази дума бе изключително важна.

Все още не бяха чули най-лошата част от историята, а именно в нея би могла да се долови връзка с настоящето. Според доклада на Лорета, Боби Тримбъл бе напуснал Флорида, където бил преследван от полицията за кражба и от някакъв лихвар за неизплатен дълг, и потънал вдън земя. Появата му в Чарлстън няколко дни след убийство, в което бе замесена сестра му, беше дяволски смущаващо съвпадение.

Определено бе предостатъчно да направи Стефи и Смайлоу още по-подозрителни. Макар Хамънд да знаеше, че е практически невъзможно Алекс да е убила Петиджон, а след няколко минути да е пристигнала на панаира, имаше неизяснени подробности и въпроси без отговор, които го измъчваха. Особено след като бе научил за скандалното й минало.

Безспорно някой виждаше в нея опасност, която трябва да бъде отстранена. Но каква заплаха представляваше тя? Свидетелка? Или участница в заговор, превърнала се в пречка за партньорите си? Докато не узнаеше със сигурност дали Алекс е напълно невинна, или носи цялата вина за каквото и да е престъпление, бе раздвоен между дълга си на прокурор и желанието да бъде неин закрилник.

На записа Смайлоу питаше Тримбъл за хитрината, с която е измъквал пари от приятелите си.

— Ето как действах: набелязвах някого и започвах да му говоря колко е пораснала Алекс. Казвах му, че няма търпение да опита от удоволствията в живота, че изгаря от желание — такива неща. Подхвърлях му примамката и го карах да се замисли за нея и за възможностите. Понякога ми бяха нужни няколко дни, а друг път беше само въпрос на часове да постигна целта си. Имах усет, шесто чувство, което ми помагаше да преценя кой е най-подходящият момент да сключа сделката. Назовавах цената. И знаете ли какво, никой от онези типове не се опита да се пазари — засмя се той. — Определях часа и мястото. Плащаха ми и Алекс трябваше да свърши работата си.

— Каква работа?

— Да стори всичко възможно, за да ги направи… нали разбирате, уязвими.

— Да ги възбуди?

— Точно така. Когато се разгорещяха, аз се втурвах в стаята и исках всичките им пари, иначе…

— Иначе какво?

— Заплашвах, че ще подам оплакване срещу тях за блудство с малолетна. Ако те също ме заплашеха със закона, казвах, че полицията ще разпита и тях, и нас, а кой не би повярвал на едно дванадесетгодишно момиче? И си траеха. Така се задържах в бизнеса толкова дълго. Никой не искаше да стане за смях пред приятелите си, затова си траеха.

— Сестра ти доброволно ли участваше?

— Какво си мислите? Че съм я принуждавал? Всяка жена обича да показва прелестите си. Не искам да обидя мис Мъндел, но се обзалагам, че мистър Смайлоу е съгласен с мен, въпреки че не би го признал. Всички жени са ексхибиционистки по природа. Знаят какво имат и как могат да омайват мъжете. Обожават да ни примамват.

— Благодаря за общия психологически портрет.

Сарказмът в думите на Стефи Мъндол не му убягна.

— Не аз съм измислил правилата, мис Мъндел. Просто казвам как стоят нещата и вие знаете, че съм прав.

Смайлоу продължи разпита:

— Не се ли свършиха глупаците?

— Започнахме да действаме в други квартали. Алекс изглеждаше толкова свежа и невинна, та всеки клиент си мислеше, че е първият. Затова бях сигурен, че ще успеем и с по-възрастни мъже.

— Разкажете ми за това.

— Алекс бе идеалната стръв. Знаеше как да им завърти главите. Това беше нейната специалност. Правеше се на невинна и уплашена. Като по правило, мъжът не може да устои на една жена, която се преструва на недостъпна. Алекс изпълняваше тази роля по-добре от всяка друга, която съм познавал.