Сандра Браун - Алибито

— Господи! Изглежда, било е доста жестоко нападение.

— Ще се оправя. — Отмести поглед към Алекс. — Добре се погрижиха за мен.

Очите им се срещнаха само за част от секундата. Хамънд се опита безмълвно да я предупреди, но адвокатът я побутна към вратата на офиса.

— Е, какво ново, детектив Смайлоу?

— Имаме един запис, който искаме клиентката ти да чуе.

— Запис на какво?

— На разпит, който проведохме рано тази сутрин в ареста. Повярвай ми, показанията имат връзка с разследването на случая „Петиджон“.

Пъркинс издърпа единствения стол за Алекс. Другите останаха прави и заеха удобни места в малкото помещение. Смайлоу предложи на Хамънд да му донесе стол, но той отказа. Докато сядаше, Алекс успя скришом да хвърли въпросителен поглед към него, но нямаше начин да я подготви за това, което предстоеше.

Смайлоу преразказа накратко преживяванията на Елън Роджърс.

— За наше щастие мис Роджърс е проявила упоритост. Сама открила мъжа и се обадила в полицията.

— Не разбирам…

— Името му е Боби Тримбъл.

Хамънд не откъсваше поглед от лицето на Алекс. Още когато Смайлоу заговори, тя явно разбра какво ще последва. Затвори очи за миг и вдиша дълбоко, за да събере кураж. Но при споменаването на името Тримбъл не реагира по никакъв начин.

Смайлоу попита:

— Познавате мистър Тримбъл, нали, доктор Лад?

Франк Пъркинс се намеси:

— Искам да разменя няколко думи с клиентката си.

— Всичко е наред, Франк — тихо каза тя. — За съжаление не мога да отрека, че познавам Боби Тримбъл.

Преди Пъркинс да добави още нещо, Смайлоу се намеси:

— Записът е достатъчно красноречив, Франк. Включи касетофона.

Гласът на детектива съобщи имената на присъстващите на разпита, часа, мястото и датата, както и условията, при които Тримбъл дава показания. Бе признал, че е съблазнил мис Елън Роджърс с цел да я ограби. Въпреки че не му бе гарантирано снизходително отношение от страна на съда, Стефи Мъндел го увери, че прокуратурата ще прояви благосклонност към всеки, който предостави информация, свързана с убийството на Петиджон.

Първият въпрос на Смайлоу бе:

— Боби… мога ли да те наричам Боби?

— Не се срамувам от името си.

— Боби, познаваш ли доктор Лад?

— Тя е наполовина моя сестра. Една и съща майка. Различни бащи. Не познавам никого от двамата.

— Тримбъл фамилията на майка ти ли е?

— Да.

— Вие със сестра ти сте отраснали заедно, в един дом?

— Ако искате, наричайте го така. Всъщност съвсем не беше дом. Майка ни не беше Марта Стюърт, въпреки че умееше да се забавлява.

— За какви забавления говориш?

— С мъже, детектив Смайлоу. Все водеше в дома ни разни мъже. Когато бе с някого, ни гонеше от къщи. Ако беше горещо или студено, едва издържахме навън. Ако бяхме гладни, още по-зле. Понякога успявахме да изпросим по някой хамбургер от една стара чернокожа продавачка. Не ме харесваше особено, но изпитваше симпатия към Алекс. Но когато шефът й беше наблизо, забравете. Оставахме си гладни.

— Майка ви жива ли е сега?

— Кой знае? Кого го е грижа? Тя ни изостави, когато бях на около… четиринадесет. Мисля, че Алекс беше на дванадесет. Бе хлътнала здравата по някакъв тип и когато той замина за Рино, го последва. Не зная дали го е открила. Оттогава нито я видяхме, нито чухме нещо за нея.

— Социалните служби не се ли погрижиха за вас?

— По-скоро бих отишъл в затвора, отколкото да позволя на банда бюрократи да си пъхат носа в живота ми. Затова предупредих Алекс да не казва на никого, че майка ни вече не живее с нас. Преструвахме се, че не ни е напуснала. Ходехме на училище и заблуждавахме всички, че няма нищо нередно. И — той се захили — наистина всичко си беше, както преди. Не мисля, че някога майка ни се е появявала в училището. Тя мислеше с онази си работа, както всички жени.

— Без обиди — строго каза Смайлоу.

— Съжалявам, госпожо. Не исках да ви засегна.

Хамънд разбра, че извинението е отправено към Стефи. Прозвуча фалшиво. Навярно и Алекс си бе помислила същото, защото гледаше към касетофона с израз на отвращение.

Смайлоу попита:

— Съседите ви не забелязаха ли, че майка ви вече не се появява из квартала?

— С Алекс отдавна сами се грижехме за себе си и не им се струваше необичайно, че тя носи дрехите ни в пералнята, а аз търся работа.

— Работил си, за да издържаш себе си и сестра си?

Той се покашля.

— Известно време. — Помълча. — Преди да продължа… нека да се разберем… Аз вече изпълних дълга си към обществото за нещата, които се случиха по-късно. Нали няма отново да бъда преследван заради тях? Всичко стана много отдавна. В Тенеси. Тук е Южна Каролина. В този щат съм свободен и чист.