Сандра Браун - Алибито

В съзнанието на Стефи се прокрадна една мисъл.

Остана загледана в пространството и постепенно бе завладяна от невъобразими хрумвания, които се надпреварваха със скоростта на светлината. Да се опита да ги удържи бе все едно да гони комети.

Хамънд, залитайки, слезе по стълбите.

Тръгна след него към входната врата, но едва след като грабна една от напоените с кръв кърпи и я пъхна в чантата си.

Боби Тримбъл бе изплашен до смърт. Но за нищо на света не би показал страха си. Проклети ченгета!

Бе изпаднал в това положение заради някаква старомодна и дебела учителка, стара мома. Не можеше да се примири, че нещастница като нея му бе причинила това. Толкова лесно бе успял да я съблазни. Едва не задряма от отегчение, докато разговаряше с нея.

Кой би предположил, че такова невзрачно създание ще се окаже фатална жена в буквалния смисъл?

Миналата вечер му бе провървяло с богата вдовица от Денвър, която имаше обеци и пръстени с огромни диаманти. Щяха да му осигурят охолен живот за доста дълго време. Веднага бе доловил у нея слабост към циничния хумор и жажда за приключения и бе преценил коя е най-подходящата тактика. Тъкмо бе плъзнал ръка под полата й и бе започнал да й описва колко е възбуден, без да пести анатомични подробности, когато двама полицаи го сграбчиха за ръцете и го повлякоха навън.

Пред входа на нощния клуб го принудиха да опре ръце в покрива на полицейската кола, претърсиха го, сложиха ми белезници като на обикновен престъпник и му прочетоха правата. С крайчеца на окото си забеляза смешната учителка от Индиана, която стоеше наблизо и държеше в ръка чифт лачени обувки.

— Проклета кучка — промърмори той сега и в същия миг вратата се отвори.

— Какво има, Боби? Казахте ли нещо?

Лицето на човека, който влезе, му бе смътно познато, но Боби не можа да си спомни къде го е виждал. Не бе висок, но създаваше впечатление за внушителен ръст, докато крачеше из стаята. Беше облечен с костюм от три части, който Боби веднага прецени като качествена стока. Явно използваше и скъп одеколон.

Подаде ръка на служебния защитник, който се бе представил с името „Хайнц, като марката кетчуп“ и имаше вид на неудачник. Засега единственият му съвет към Боби бе да държи езика си зад зъбите, докато не разберат какво точно става. Бе седнал на ръба на ниската маса и учтиво прикриваше прозевките си с ръка. Но когато влезе мъжът с елегантния костюм, адвокатът внезапно изправи гръб я втренчи поглед в него.

Той седна отсреща и се представи като детектив Рори Смайлоу. Усмивката му никак не хареса на Боби. Детективът каза:

— Дошъл съм, за да направя живота ви доста по-лесен, Боби.

Обещанието също не го зарадва.

— Наистина ли? Щом е така, чуйте моята версия на историята. Онази кучка лъже.

— Не сте я изнасилили?

Боби прие спокойно изражение, но изпъкналите жиля на врата му издадоха, че е напрегнат.

— Дали съм я изнасилил?

— Мистър Смайлоу, клиентът ми и аз останахме с впечатлението, че сте обвинен в кражба. В оплакването си мис Роджърс не споменава за изнасилване — нервно изтъкна Хайнц.

— В момента разговаря с жена полицай — обясни Смайлоу. — Била е твърде смутена, за да обсъжда подробностите с мъжете, които ви арестуваха.

— Ако твърди, че е изнасилена, необходимо е отново да се консултирам с клиента си.

Боби, който се бе опомнил от шока, презрително погледна адвоката.

— Няма за какво да се консултираме. Не съм я изнасилил. Всичко стана по взаимно съгласие.

Смайлоу отвори една папка и погледна писмените показания.

— Запознали сте се в нощен клуб. Според мис Роджърс съзнателно сте я напили.

— Поръчахме по няколко питиета. Да, беше замаяна. Но не съм я принуждавал да пие алкохол.

— Придружили сте я до хотела и сте преспали с нея. — Погледна го право в лицето. — Вярно ли е?

Боби не устоя на предизвикателството, което се четеше в очите на детектива.

— Да, вярно е. И през всяка минута й беше приятно.

Хайнц смутено се покашля.

— Мистър Тримбъл, съветвам ви да не казвате нищо повече. Всяка ваша дума може да бъде използвана срещу вас. Не забравяйте това.

— Нима мислите, че ще позволя някаква уличница да ме обвинява в изнасилване, без да се защитя?

— Именно затова ще има процес.

— Процесът да върви по дяволите! И вие също! — Боби отново се обърна към Смайлоу: — Онази зъбата повлекана лъже.

— Не правихте ли секс с нея, докато беше под въздействието на алкохола?

— Правих естествено. С насърчаване от нейна страна.