Сандра Браун - Алибито

— Заключена ли е? Има ли алармена инсталация?

Той поклати отрицателно глава.

Влязоха в кухнята.

— Къде е най-близката баня?

Хамънд посочи с лявата си ръка. В един къс коридор между кухнята и хола имаше малка тоалетна с душ. Стовари го върху капака на чинията и натисна ключа за осветлението. Едва сега успя добре да огледа раните му.

— Господи!

— Добре съм.

— Напротив, не си.

Кожата на ръката му бе разтворена. Трудно бе да се каже колко дълбок е разрезът, защото раната бе обляна в кръв. Трябваше незабавно да стори нещо. Свали сакото му и откъсна разпорения ръкав до рамото. Грабна няколко кърпи от декоративната закачалка и пристегна ръката му с надеждата да намали кръвотечението.

Застана на колене и се опита да разкъса крачола, но платът бе твърде здрав и тя нервно го повдигна до коляното му. Раната на прасеца не бе така дълбока, но също изтичаше доста кръв. Част от нея бе попила в чорапа. Обърна празното кошче за смет, повдигна крака му върху него и го стегна с кърпи, както ръката.

Изправи се, отмести с окървавената си длан един кичур и погледна часовника си.

— Къде се бави? Досега трябваше да е дошъл.

Хамънд хвана ръката й.

— Алекс?

Тя престана да нервничи и го погледна.

— Онзи можеше да те убие — задъхано промълви той.

— Но не успя. Тук съм.

Стисна ръката му.

— Защо не им каза?

— Че си бил при Петиджон?

Хамънд кимна.

— Защото след първия разпит помислих, че ти си го убил. Лицето му стана още по-бледо.

— Помислила си…

— Не мога да ти обясня всичко сега, Хамънд. Твърде заплетено е. В това състояние дори се съмнявам, че ще запомниш нещо. Засега ще ти кажа само, че отначало лъжех, за да защитя себе си. Но след като разбрах, че Петиджон е бил застрелян, продължих да лъжа, за да защитя…

Хамънд премигна и я изгледа озадачено.

— …теб.

На вратата се позвъни. Тя освободи ръката си.

— Докторът пристигна.

Той се събуди и уплашено прошепна името й. Имаше нещо, което трябваше да й каже. Нещо, за което се налагаше незабавно да поговорят.

— Алекс.

Бе останал без глас и това го разтревожи. Направи опит да стане. Не можеше да движи ръката си и внезапно си спомни какво се бе случило.

Отвори очи. Лежеше в своето легло. Стаята бе полутъмна. Светеше само малката нощна лампа, преместена от хола в спалнята.

— Тук съм.

Алекс дойде до леглото, наведе се и сложи ръка на рамото му. Докато спеше, тя бе взела душ и бе измила косите си. Вече не бе изцапана с кръвта му и бе облякла една от най-старите му меки тениски. Точно както във вилата.

— Можеш да вземеш още една обезболяваща таблетка, ако искаш.

— Добре съм.

— Да ти донеса ли вода?

Той отказа.

— Тогава заспивай отново.

Зави го с чаршафа, но когато понечи да се отдалечи. Хамънд притисна ръката й към гърдите си.

— Колко е часът?

— Малко след два. Поспа два часа.

— Кой беше докторът?

— Един приятел. Добър приятел. Можем да му имаме доверие.

— Сигурна ли си?

— Да кажем, че ми върна професионална услуга. Настойчиво ме посъветва да те откарам в спешното отделение, но го предумах.

— Какво му каза?

— Че не желаеш да даваш показания в полицията и да се замесиш в скандал.

— Задоволи ли се с това обяснение?

— Не, защото тази сутрин видя Смайлоу и тайфата му пред къщата ми. Знае, че става нещо, но не му дадох възможност да възрази. Ако раните ти изискваха по-сериозни грижи, сама бих настояла да отидем в болницата, каквото ще да става. Но след като ги почисти, се убедих, че ще може да се справи и тук. Всъщност може би получи по-добра медицинска помощ, отколкото биха ти оказали в спешното отделение. При това много по-бързо.

— Спомените ми за него са смътни.

— Инжектира ти упойка, която почти те приспа, затова не съм изненадана, че не си спомняш много. Имаше сериозни наранявания. Беше изтощен и немощен от загубата на кръв. — Тя се усмихна и го погали по челото. — Доста трудно успях да те кача по стълбите. Иска ми се някой да ни беше снимал с видеокамера. Бихме могли да го изпратим в „Най-смешните домашни клипове“.

— Все още ли имам дясна ръка?

Алекс отвърна на шегата му със сериозен тон:

— Лекарят искаше да я отреже, но му казах, че ще го стори само през трупа ми.

— Благодаря ти.

— Пак заповядай. Всъщност раната не е твърде дълбока. Кожата беше разрязана, но — слава богу! — нямаше засегнати мускули или нерви. Кракът ти не се нуждаеше от шев. Той каза, че сам ще заздравее след няколко дни. Направи ти инжекция против тетанус и още една с антибиотик. Ще те наболява. Остави антибиотици за пиене и обезболяващи таблетки, които можеш да вземаш на всеки четири часа.