Сандра Браун - Алибито

— Това, че бяхме заедно в събота вечерта, означава нещо.

— Тогава защо все още не си им казал? Когато бях подложена на онова унизително ровене в мръсните ми чаршафи — в буквалния смисъл, защо просто стоеше и наблюдаваше? Защо не им разказа всичко, включително и кой разби вратата ми снощи и изцапа чаршафите?

— Защото няма връзка.

Алекс иронично се засмя:

— Трогателен сте, прокурор Крос. Въпреки че съм чувала за блестящите ви способности, мисля, че няма да ви бъде лесно да убедите когото и да било, че няма връзка. Впрочем, като засегнахме тази тема, намерих отговор за кръвта. Но съществува едно-единствено обяснение за спермата. Онези следи нямаше да ги има, ако бе ползвал презерватив.

— Не помислих за това. — Приближи лицето си към нейното и ядно прошепна: — Както и ти. — Тя смутено извърна глава и Хамънд разбра, че е спечелил спора. — Освен това, едното няма нищо общо с другото.

Алекс отново го погледна.

— Не разбирам за какво говориш.

— Фактът, че спахме заедно, няма нищо общо със случая. — Ако убедеше нея, би успял да го постигне и с други хора. Дори със себе си. — Имах време да помисля. Всъщност възможно е ти да си убила Петиджон, преди да напуснеш Чарлстън.

Тя бързо си пое дъх, скръсти ръце и леко се прегърби, сякаш бе почувствала внезапна болка.

— До такъв извод ли стигна? Нали каза, че часът на смъртта не съответства?

— Защото исках да вярвам, че е така.

— А сега?

— Ти си го убила, а след това си планирала срещата ни, за да си осигуриш алиби.

— Снощи ти казах, че не съм убила Петиджон.

— Точно така. Каза и, че не си спала с него.

Алекс отново понечи да си тръгне. Хамънд я спря. Този път тя се възпротиви:

— По дяволите! Пусни ме!

Той я завъртя и я притисна до отворената врата на колата. За да избяга, трябваше или да заобиколи, или да мине през него. Твърдо бе решил първо да я накара да го изслуша.

— Не искам да остана с това впечатление, Алекс.

— Е, все пак благодаря. Толкова се радвам, че не искаш да мислиш за мен като за уличница и убийца.

— А в какво друго трябва да вярвам?

— В каквото искаш, само ме остави на мира.

— През цялото време, дори когато беше очевидно, че лъжеш, аз продължих да се съмнявам. До тази вечер.

Широко разтвори предниците на сакото си, за да й покаже плика във вътрешния джоб.

Изведнъж тя застина. За миг остана загледана в пакета и Хамънд видя как устните й трепнаха, което му се стори признак на угризение. Но когато вдигна очи, Алекс го погледна дръзко и гордо.

— Пикантно четиво?

— Съсипващо. Безспорно съсипващо. Това е оръжието, с което ще те притиснат до стената.

— Тогава какво чакаш?

— Когато Смайлоу се добере до това, ще действа незабавно.

— Защо не му се обадиш? Дай му компрометиращите записки. Нали получи това, което искаше и за което плати.

— Давам ти възможност да обясниш.

— Мисля, че фактите са достатъчно красноречиви.

— Значи трябва да приема всичко за истина?

— Не ме интересува как го приемаш.

— Добре. Мога да го изтълкувам по един-единствен начин. — Притисна я с тялото си. — Явно доста си преживяла, скъпа.

Хладнокръвното й надменно изражение изчезна. Опита се да го отблъсне с ръце.

— Пусни ме!

Той не отстъпи.

— Сега разбирам, че онова, което направи в събота, не беше просто съблазняване.

— Не съм те съблазнила.

— Сигурно, но тези номера са ми познати. Замесена си в углавно престъпление и нарочно въвлече и мен. Защо, Алекс? Съзнателно ме изправи пред дилема като прокурор. Накара ме да участвам в това… без да знам какво е то.

— Няма никакво „то“. И не е имало. Докато Петиджон не се оказа мъртъв.

— Той участваше ли?

— Не слушаш ли? — извика Алекс.

— Срещу мен ли беше скроена последната му интрига? Моето падение ли планираше, преди да бъде убит?

— Не знам. Убийството му няма нищо общо с мен.

— Иска ми се да можех да ти повярвам. Срещата ни не беше случайна, Алекс. Ти сама призна.

Тя се опита да се измъкне, но Хамънд препречи пътя й и сложи ръце на раменете й.

— Няма да си тръгнеш, докато не узная истината. Как разбра, че ще бъда на панаира?

Алекс поклати глава.

— Как разбра?

Упорито продължи да мълчи.

— Кажи ми, Алекс. Как разбра, че отивам там? Не е възможно да си знаела предварително. Единственото обяснение е, че си ме…

Хамънд не довърши мисълта си. Изгледа я проницателно и стисна раменете й.

Очите й му разкриха достатъчно.

— Проследила си ме — тихо каза Хамънд.