Сандра Браун - Алибито

Погледът на Хамънд се премрежи.

— Лут е записал твоето име и час — пет следобед. Струва ми се, че сте имали уговорка. Убедена съм, че ти не би искал никой да узнае.

Хамънд се втренчи в нея.

— Нали не мислиш…

Дейви се засмя:

— Хамънд, скъпи, по-скоро бих повярвала, че кремовете против целулит помагат, отколкото, че си способен да извършиш убийство. Нямам представа какво означава това и не искам да зная. Просто си помислих, че трябва да ти го дам.

Той погледна втората бележка на листа.

— Отбелязал е и друг час. Шест. Никакво име. Напомня ли ти нещо?

— Не. Но в официалния му бележник няма часове за срещи в събота с теб или с когото и да било.

Очевидно Лут си бе уговорил и друга среща след разговора им. „С кого ли?“, запита се Хамънд. Замислено сгъна малкия лист и го прибра в джоба си.

— Беше редно да го дадеш на Смайлоу.

— Спомняш ли си някога да съм постъпвала както е редно? — Дяволитата й усмивка стана печална. — От горчив опит зная, че е безполезно да се опитвам да нараня Смайлоу. Мисля, че няма начин човек да го накара да страда. — Усмивката й напълно изчезна. — Но не се чувствам длъжна и да му правя услуги.

— Беше тук с мен снощи — изкрещя Елън Роджърс, за да надвика силната музика. — Седяхме на онази маса с часове и поръчахме по няколко питиета. Трябва да си спомните.

Барманът — привлекателен младеж с пригладени коси, вързани на конска опашка, и халка на веждата — я изгледа по начин, който недвусмислено й показа, че не би запомнил жена с нейната външност.

— Всяка вечер виждам безброй хора. Не мога да помня всички лица. Като че ли образите се сливат в съзнанието ми, нали разбирате?

На съседната табуретка седна дългокрака блондинка с прилепнала черна рокля. Барманът побърза да й подаде запалка.

— Какво ще пиете?

— Какво бихте ми препоръчали?

Той се облегна с лакти на плота и се наведе към нея.

— Зависи какво харесвате.

— Извинете — прекъсна го Елън. Трябваше да го потупа по рамото, за да й обърне внимание. — Ако дойде отново… мъжът, с когото бях снощи… бихте ли ми се обадили? — Въпреки че почти не се надяваше да постигне нещо, подаде му къс хартия. — Това е номерът на хотела ми.

— Добре.

Видя как той прибра телефонния номер в джоба си, но бе сигурна, че в следващия миг ще е забравил за нея. Бе влязла в клуба с горда крачка на завоевател. Тя бе жена с мисия.

Сутринта, след като превъзмогна първоначалния шок и успя да се опомни, взе твърдо решение да открие лъжливия негодник и да го предаде на полицията.

След здрач излезе от хотела с ясната цел да обиколи всички нощни клубове в Чарлстън само за да го намери и изобличи. Този тип владееше изкуството да очарова жените до съвършенство. Когато размисли, Елън осъзна, че е твърде умел, за да е била първата му жертва. Нямаше да бъде и последната. Главозамаян от успеха си предишната нощ, нейният прелъстител щеше да опита късмета си и тази вечер.

Но сега, когато излизаше от клуба, решителността й бе започнала да чезне. Вече разбираше колко наивно е да броди из Чарлстън в търсене на един лъжец и крадец, когото познаваше само под името Еди, а съществуваше голяма вероятност и то да е измислено.

Новите лачени обувки, които си бе купила специално за тази почивка, стягаха пръстите й и едва пристъпваше. Беше гладна, но при всеки опит да хапне нещо днес стомаха й се бунтуваше заради погълнатото предишната вечер количество алкохол и мъчителната самоненавист, която изпитваше от сутринта.

С огорчение си спомни, че не би могла да си позволи и прилична вечеря в ресторант. Бе уведомила кредитните компании за кражбата, но щяха да минат няколко дни, преди да получи нови карти. За щастие бе сложила малко пари в брой в джоба на едно сако. Сумата беше нищожна в сравнение с онова, което бе отмъкнал Еди, но щяха да й стигнат да се прибере у дома.

Тогава защо не преглътне обидата и не си тръгне?

Почивката й бе провалена. Горещото задушно време, което правеше атмосферата в града още по-романтична, сега само я изпълваше с раздразнение и й причиняваше главоболие. Дори и да останеше, колкото бе възнамерявала, не можеше да си позволи никакви разходки и развлечения. Колкото по-малко нощи прекараше тук, толкова по-малка щеше да бъде хотелската й сметка.

Здравият разум й казваше още утре да се върне в Индианаполис. Щеше да плати надценка за смяната на полета, но си струваше. В малкия си дом, при своите две котки и познатите мебели, можеше спокойно да ближе раните си до началото на учебната година. По-късно работата и всекидневните грижи постепенно щяха да заличат неприятния спомен от съзнанието й.