Сандра Браун - Алибито

Приемът щеше да осигури на клюкарките достатъчно материал. Огромните усилватели работеха е пълна мощност. Имаше предостатъчно храна и изобилие от напитки. Намираха се и наркотици. По-рано Хамънд бе разпознал един известен пласьор, който многократно се бе отървавал без присъда.

Забеляза и прочут писател, който наскоро отново бе започнал да се появява сред обществото. Празнувайки това свое решение, открито разсъбличаше партньорката си за вечерта. Безсрамната им демонстрация би привлякла вниманието на повечето гости, ако не бе зашеметяващата млада дама наблизо, която показваше току-що уголемените си гърди на група обожатели, като ги подканваше да ги докоснат и вкусят.

— Доста е платила за операцията — заядливо отбеляза Дейви.

— Познаваш ли пластичен хирург, който да взема евтино?

— Не, но познавам един, който би свършил по-добра работа.

Хамънд я погледна учудено и тя отвърна с характерния си заразителен смях:

— Не, скъпи, моите са напълно естествени. Но спях с него. Като любовник не струваше, но в професията си беше невероятен.

Изражението на Хамънд стана сериозно.

— Откакто дойдох, се каня да те попитам нещо.

— Какво?

— Защо си се издокарала като ориенталска танцьорка?

— Не изглеждам ли божествено?

Дейви разпери ръце и направи пирует, за да покаже тоалета си — червен копринен комплект от прилепнали в ханша панталони, смъкнати под пъпа, и блуза, завързана точно под бюста й. Талията й бе пристегната с тънък златист колан. На ръцете си бе сложила поне по десетина златни гривни.

Приближи се с танцова стъпка към стената и чувствено се отърка в нея. Хамънд се засмя:

— Божествено.

Тя отпусна ръце и го изгледа намръщено.

— Радвам се, че мислиш така. Хамънд, защо не станем любовници?

— Кой номер ще бъда в списъка?

— Майната ти! — Той се засмя, но Дейви още повече се намръщи. — Как можа да кажеш нещо толкова подло, когато дори нямам гадже за собствения си купон?

— Къде е масажистът?

— Сандро? Наложи се да го разкарам.

— След неделя? Много си бърза.

— Знаеш, че когато ми хрумне нещо, не се двоумя.

— Не ти хареса как пипа?

В отговор на наглата му шега Дейви саркастично се захили.

— Болна тема?

— Не, за бога! Нищо сериозно. Просто беше добър в леглото. Пенисът му е доста по-голям от мозъка.

— Мечта за всяка жена.

— За известно време може би. Но започнах да се отегчавам.

— А за теб скуката е най-голямото зло.

— Точно така. — Тя погледна компанията долу и въздъхна: — а сега скучая. — Хвана ръката му. — Ела, искам да ти покажа нещо.

Поведе го по коридора към спалнята си. Тръшна вратата и когато музиката заглъхна, се облегна и блажено затвори очи.

— Достатъчно. Главата ми ще се пръсне.

— Не можеш да изоставиш гостите си, Дейви.

— Само шепа от онези хора ме познават. Останалите просто търсеха развлечения и надушиха, че тук има купон. Няма значение дали ще бъда сред тях или не. Освен това всички са пияни почти до забрава. — Прекоси стаята и докато вървеше, събу високите сандали и остави чашата си на масичката до дивана. — Искаш ли още едно?

— Не, благодаря.

Взе запотената чаша от ръката му и я сложи до своята. Това, което се случи след миг, истински го изненада. Дейви хвана ръцете му, постави ги на голата си талия, повдигна се на пръсти и го целуна. Повтори движението, с което преди малко бе завършила танца си — не толкова артистично, но още по-съблазнително, триейки тялото си в неговото.

Той рязко извърна глава и се отдръпна назад.

— Какво правиш?

— Нима не се досещаш?

Дейви обгърна врата му и се опита отново да го целуне, но Хамънд не отвърна. Тя се отдръпна и го погледна с нескрито разочарование.

— Значи отказваш?

— Недей, Дейви.

— Защо, по дяволите? Щом не можеш да чукаш една стара приятелка, с кого би го направил?

— Искаш да кажеш — с коя.

Дейви се усмихна широко и отново сви устни, но Хамънд извърна глава.

— Вече не сме деца, Дейви. Преминали сме възрастта на експериментите.

— Ще бъде прекрасно — съблазнително обеща тя. — Много по-хубаво от първия път.

— Не се и съмнявам. — Усмихна й се и леко притисна талията й, преди да отмести ръце от нея. — Но не мога.

— Искаш да кажеш, че не желаеш.

— Да.

— Господи! — простена Дейви. Бавно плъзна ръце по гърдите му и ги задържа върху колана му, преди да ги отпусне. — Кажи ми, че не е истина.

— Кое?

— Влюбен си в нея.

Хамънд затаи дъх.

— Как разбра?

— О, стига, Хамънд! От месеци се говори, че вие двамата не сте само колеги.