Сандра Браун - Алибито

— Мотив — добави Хамънд.

— Именно. — Смайлоу кисело се усмихна. — Ако не е имала интимна връзка с Петиджон, личният й живот няма значение, даже и да е спала с половината мъже в Чарлстън. Какво ни засяга и това, че вратата й е била разбита без явна причина? Въпреки че ни се струва странно, не е незаконно да държиш пачки долари в домашния си сейф дори когато живееш на две крачки път от няколко банки. Всичко, което успях да науча за характера й, ме кара да вярвам, че по-скоро би позволила да бъде осъдена на смърт, отколкото да предаде доверието на свой пациент, дори и това да е единствената й възможност да се защити. Макар и да не вярвам на историята, че е трябвало да предаде някакво съобщение. Не вярвам и на глупостите, че е била на панаир и всичко останало. Но — подчерта той — длъжен съм да изтъкна, че досега не съм открил какъв мотив може да е имала да убие Петиджон. Дори не съм засякъл връзка между тях в личния или професионалния им живот. Ако е бил неин пациент, защо не й е написал нито един чек? Ако е инвестирала в някой от проектите му, защо няма сведения за това? Даже не ми е известно да са присъствали на един и същ прием. Изпратих човек да направи проучване в Тенеси, където е родена, но досега разполагам само с оценките й от гимназията. Дори някога да е ходил в Тенеси, Петиджон не е оставил там никаква следа.

— Значи — каза Мейсън — тя или казва истината, или умело прикрива следите си.

— Мисля, че е по-скоро второто — сподели детективът. — Крие нещо. Само не знам какво.

Стефи каза:

— Но ако имаше…

— Тя няма.

— Ако имаше мотив…

— Но няма.

— Млъкни, Хамънд, и ме остави да говоря — ядосано го прекъсна тя. — Моля те! — Хамънд махна с ръка в знак, че й дава думата. Стефи се обърна към Смайлоу: — Ако можеше да откриеш връзка и мотив, би ли действал въз основа на събраните досега доказателства?

Смайлоу погледна Крос.

— Това зависи от него.

Хамънд сурово изгледа детектива, а след това Стефи. Спря погледа си върху Мейсън, който изглеждаше нетърпелив да чуе отговора му, и най-сетне каза:

— Да. Бих могъл да се опра на доказателствата, които имаме, но мотивът трябва да е изключително сериозен.

— Знаеш ли, Дейви, това е проява на много лош вкус.

— Така е. — Дейви Петиджон буквално замърка от задоволство, когато подаде празната си чаша на сервитьора, който й донесе ново питие. — Както вече ти казах, Хамънд, отказвам да бъда лицемерка.

— Погребението на покойния ти съпруг беше едва вчера.

— За бога, не ми напомняй! Беше ужасно отегчителна церемония. Не умря ли от скука?

Въпреки настроението си, Хамънд се усмихна и благодари на сервитьора за питието.

— Ще говорят за събитието с години.

— Именно това е смисълът, скъпи — каза Дейви. — Целта: на малкото ми соаре е да стресне всички онези кучки, които клюкарстват за мен, каквото и да правя. Да вървят по дяволите!

Събирането едва ли би могло да се нарече малко соаре. Целият първи етаж на къщата на Петиджон бе пълен с приятели, познати и зяпачи, които твърде шумно изразяваха мнението си дали е редно вдовицата да организира прием ден след погребението на съпруга си или не. Нямаше човек, който да не е разбрал, че целта е отрезвяване. Това бе безспорно неуместна вакханалия в най-неподходящия момент, което естествено бе основната идея.

— Не мислиш ли, че Лут би побеснял? Сигурно би получил удар.

— Той получи — отбеляза Хамънд.

— А, да, почти бях забравила.

— Имаше ли изгледи, че ще се случи нещо такова?

— Доста високо кръвно.

— Не вземаше ли лекарства?

— Трябваше да взема. Но понижаваха потентността му спря.

— И ти знаеше?

Тя се засмя:

— Какво си мислиш, Хамънд? Че аз съм предизвикала удара му? Слушай, Лут имаше един неизкореним недостатък. Казваше, че ако трябва да избира, би предпочел да умре, отколкото да се откаже от чукането.

— Смъртта му не е причинена от удара, Дейви.

— Вярно. Копелето е било застреляно. В гръб. Пия за онзи, който го е направил.

Дейви вдигна чашата си.

Хамънд не можа да отвърне на тоста и бе смутен от това, че е способна на подобна постъпка. Отново насочи вниманието си към гостите. Двамата стояха на площадката на втория етаж, откъдето отлично се виждаше как се забавлява компанията.

— Не виждам никого от Старата гвардия.

— Не бяха поканени. — Тя отново отпи глътка и закачливо се усмихна. — Защо да развалям удоволствието им да обсъждат порочното ми поведение?