Сандра Браун - Алибито

— Смайлоу…

— Правихте ли орален секс с мистър Петиджон, доктор Лад? Или той с вас?

Хамънд се втурна към него и силно го блъсна.

— Копеле!

— Махни ръцете си от мен — каза Смайлоу и се освободи.

— Хамънд! Смайлоу!

Стефи се опита да застане между тях, но бе грубо избутана.

Франк Пъркинс не помръдна от мястото си.

— Това е прекалено.

— Ходът ти беше евтин, Смайлоу! — изкрещя Хамънд. — Дори ти не беше падал толкова ниско досега. Щом ще прилагаш отвратителни номера като този, поне не изключвай касетофона.

— Нямам нужда от уроци как се разпитва заподозрян.

— Това не е разпит, а издевателство над личността. Без причина.

— Тя е заподозряна, Хамънд — намеси се Стефи.

— Не и в неморално поведение — яростно отвърна той.

— А какво стана с онзи косъм, Смайлоу? — попита Стефи.

— Щях да стигна и до това. — Двамата с Хамънд бяха настръхнали един срещу друг като разярени питбули. Смайлоу първи се опомни. Приглади косите си назад и изпъна маншетите си. Върна се до бюрото и отново включи касетофона. — Доктор Лад, в хотелската стая открихме косъм. Току-що от лабораторията съобщиха, че е идентичен с онези, които взехме от вашата четка за коса.

— И какво от това, детектив Смайлоу? — Вече не изглеждаше безразлична към всичко, което ставаше. По страните й се забелязваше руменина, а в зелените й очи проблясваха гневни искри. — Признах, че съм била в стаята и обясних защо по-рано избягвах да ви кажа истината. Паднал е от главата ми, което е напълно естествено биологично явление. Сигурна съм, че това не е единствения човешки косъм, който сте взели от онази стая.

— Така е.

— Но аз бях единствената, срещу която избрахте да отправите обиди.

Хамънд изпита желание да изкрещи: „Браво, Алекс!“ Тя имаше пълното право да изрази негодувание. Смайлоу бе задал въпроса си с цел да я извади от равновесие, да я накара да избухне и да каже нещо, с което би се издала, че лъже. Това бе стар трик, използван от опитните полицаи, който обикновено помагаше. Но не и този път. Смайлоу не бе успял да я разтърси, само я бе изпълнил с ужасен гняв.

— Можете ли да обясните как частицата карамфил се е озовала върху ръкава на мистър Петиджон?

Изражението й стана по-спокойно и тя избухна в смях

— Мистър Смайлоу, можете да откриете карамфил почти във всяка кухня на света. Защо сте решили, че е именно от моята? Сигурна съм, че в кухнята на „Чарлз Таун Плаца“ също има предостатъчно от тази подправка. А може би мистър Петиджон я е пренесъл от дома си в хотелския апартамент.

Франк Пъркинс се усмихна и Хамънд се досети какво си мисли адвокатът. При кръстосан разпит в съда той би следвал същата логика, когато прокурорът заяви, че карамфилът е от дома на доктор Лад.

— Мисля, че си длъжник на клиентката ми, Смайлоу — каза Пъркинс. — Въпреки съветите ми, доктор Лад ти оказа пълно съдействие, а ти причини ужасно неудобство и на нея, и на пациентите, чиито сеанси бе принудена да отложи. Преобърна къщата й с главата надолу и й нанесе непростима обида. Трябва неколкократно да й се извиниш.

Дори и да бе чул думите на адвоката, Смайлоу не реагира по никакъв начин. Студеният му поглед остана прикован в лицето на Алекс.

— Бих искал да узная нещо за парите, които открихме в сейфа ви.

— По-точно?

— Откъде ги имате?

— Не си длъжна да отговаряш, Алекс.

Тя не се вслуша в съвета на адвоката си.

— Проверете бележките ми за платени данъци, мистър Смайлоу.

— Вече го направихме.

Алекс повдигна вежди, сякаш искаше да попита: „Тогава защо ми задавате този въпрос?“

— Не е ли по-разумно да държите спестяванията си в банка, където биха ви носили лихва, отколкото в домашен сейф?

— Финансовото й състояние и това как съхранява парите си нямат абсолютно никаква връзка със случая — каза Пъркинс.

— Ще видим дали е така. — Преди адвокатът отново да възрази, Смайлоу вдигна показалец. — Още само едно нещо, Франк, и приключвам.

— Така няма да стигнеш доникъде.

— Кога разбиха вратата ви, доктор Лад?

Хамънд съвсем не бе очаквал този въпрос. Явно и Алекс. Реакцията й бе очевидна и издайна.

— На кухнята ли?

Без да откъсва очи от нея, Смайлоу кимна:

— Да, откъм верандата.

— Доколкото си спомням, преди няколко месеца.

— Обраха ли ви?

— Не, мисля, че са били пакостници от махалата.

— Хм. Добре, благодаря.

Той изключи касетофона. Пъркинс й помогна да стане.

— Твърде много си позволяваш, Смайлоу.

— Никакви извинения, Франк. Разследвам убийство.