Сандра Браун - Алибито

Сега очите й издадоха тревога, както и неговите.

След формалностите Франк Пъркинс каза:

— Преди да започнеш, Смайлоу, клиентката ми би искала да промени част от досегашните си показания.

Стефи се намръщи. Без да покаже никаква реакция, Смайлоу даде знак на Алекс да говори. Плътният й глас наруши напрегнатата тишина:

— Излъгах, че не съм била в стаята на мистър Петиджон в хотела. Бях там в събота следобед. Докато чаках да отвори вратата, видях онзи човек от Мейкън да влиза в стаята си, както ви е казал.

— Защо излъгахте?

— От лоялност към пациент.

Стефи недоверчиво изсумтя, но Смайлоу я изгледа строго, което бе знак да замълчи.

— Продължете, ако обичате, доктор Лад.

— Посетих го по молба на свой пациент.

— По какъв повод?

— За да предам съобщение. Нямам право да ви кажа повече.

— Професионалната етика е много удобно прикритие.

Тя леко кимна в знак на съгласие.

— Прав сте, но бях там именно поради тази причина.

— Защо не ни го казахте по-рано?

— Боях се, че ще поискате да ви разкрия името на пациента. Реших да сторя най-доброто за интересите на този човек, без да мисля за своите.

— Досега.

— Положението стана по-тежко, отколкото бях очаквала. Бях принудена да кажа това, което се надявах да запазя в тайна.

— Винаги ли сте толкова всеотдайна към пациентите си? Да предавате съобщения от тяхно име и така нататък?

— Обикновено — не. Но една среща очи в очи с Петиджон дълбоко би разстроила човека. Беше дребна услуга.

— Значи сте се видели е мистър Петиджон?

Тя кимна.

— Колко време останахте в апартамента му?

— Няколко минути.

— По-малко от пет? Или повече от десет?

— По-малко от пет.

— Една хотелска стая не е ли необичайно място за подобна среща?

— Така си и помислих, но мистър Петиджон настоя да се срещнем там. Каза, че в хотела било най-удобно, защото по-късно очаквал някого.

— Кого?

— Не бях осведомена. Във всеки случай нямах нищо против да отида, защото, както ви казах, през останалата част от деня бях свободна. Нямах други ангажименти. Обиколих магазините около „Чарлз Таун Плаца“, а след това напуснах града.

— И отидохте на панаира.

— Да. Потвърждавам всичко останало, което ви казах.

— Коя версия?

Франк Пъркинс се намръщи, когато чу остроумната забележка на Стефи.

— Тук няма място за ирония, мис Мъндел. Вече е ясно защо доктор Лад не пожела да ви каже за кратката си среща с Петиджон. За да не предаде доверието на пациента си.

— Колко благородно от нейна страна!

Преди адвокатът отново да упрекне Стефи, Смайлоу продължи:

— Как ви се стори мистър Петиджон, доктор Лад?

— Какво имате предвид?

— В какво настроение беше?

— Не го познавах и нямах представа, с която да сравня настроението му в онзи следобед.

— Е, добре, шегуваше ли се или беше заядлив? Весел или тъжен? Доволен или потиснат?

— Никоя от тези крайности.

— За какво се отнасяше съобщението, което предадохте?

— Не мога да ви кажа.

— Предизвикателно ли беше?

— Искате да кажете, дали го ядоса?

— Именно.

— Дори и да е изпитал гняв, не го показа.

— Но не го разстрои до такава степен, че да получи удар?

— Не. Ни най-малко.

— Стори ли ви се напрегнат?

Тя се усмихна.

— Мистър Петиджон не правеше впечатление на човек, който лесно се нервира. Нещата, които съм чела за него, ме навеждат на мисълта, че съвсем не е бил боязлив.

— Приятелски ли се държа с вас?

— Учтиво. Не бих казала приятелски. Все пак бяхме непознати.

— Учтиво значи. — Смайлоу се замисли над тази дума. — Накара ли ви да се почувствате като негова гостенка? Например покани ли ви да седнете?

— Да, но останах права.

— Защо?

— Защото нямах намерение да оставам дълго и предпочетох да не сядам.

— Предложи ли ви питие?

— Не.

— А секс?

Въпросът изненада всички в стаята, но най-смаян бе Хамънд. Подскочи, сякаш стената, на която се бе облегнал, го бе ухапала.

— Какво, по дяволите? — извика той. — Откъде ти хрумна това?

Смайлоу изключи касетофона и се обърна към Хамънд.

— Не се бъркай. Аз провеждам този разпит.

— Въпросът беше неуместен и ти много добре го знаеш.

— Напълно съм съгласен — каза Франк Пъркинс, разгневен почти колкото него. — Не си открил нищо, което да буди съмнения, че Петиджон е имал интимна среща онзи следобед.

— Това, че леглото в спалнята беше непокътнато, не доказва, че не е имало сексуален акт. Какво ще кажеш например за орален секс?