Сандра Браун - Алибито

— Както желаете. Но нямаме нужда от неговото разрешение, за да влезем. Всъщност не ни е нужно дори вашето.

Без да губи време, той даде знак на подчинените си да започнат.

Най-унизително за Алекс бе това, че всички сложиха латексови ръкавици, преди да влязат в дома й, сякаш тя и вещите й носеха зараза, от която трябваше да се предпазят.

Отначало заплака.

Когато се събуди и откри, че изживява най-ужасния кошмар за една самотна жена — или поне за неомъжена учителка от предградията на Индианаполис, — Елън Роджърс изправи гръб, притисна чаршафа към гърдите си и зарида.

Замаяна. Гола. Унизена. Изоставена.

Когато си спомни преживяванията си от изминалата нощ, стори й се, че се е впуснала в поредната си фантазия, в която един привлекателен непознат бе избрал именно нея, въпреки че в нощния клуб имаше безброй по-млади, по-красиви и по-слаби момичета. Той я бе заговорил. Беше я почерпил и танцувал с нея. Привличането бе внезапно и взаимно, както винаги си бе представяла, че ще бъде, когато „то“ най-сетне й се случи.

Освен това не бе повърхностен и вятърничав. Имаше минало. Беше й разказал една история за любов и загуба, която дълбоко я бе развълнувала. Обичал съпругата си до полуда. Когато се разболяла, изцяло се посветил на грижи за нея — до самия край. Въпреки трудностите в работата си, поел домакинските задължения. Сам се грижел за личните нужди на жена си, макар и понякога да било неприятно. Дори я гримирал в редките случаи, когато била достатъчно добре, за да я изведе навън.

Каква саможертва! Ето това бе истинската любов. Заслужаваше си да познава този мъж. Той заслужаваше цялата любов, която Елън бе таила в себе си с години и отчаяно копнееше да сподели.

Беше и фантастичен любовник.

Въпреки че опитът й в любовната игра се ограничаваше с една страстна целувка, която бе получила против волята си от по-голям братовчед, два непохватни опита за интимен акт в колата на съученик, който през цялото време й бе говорил за любов, а след това я бе изоставил, и вълнуващ флирт с женен колега, когото бяха преместили в друго училище, тя разбра, че Еди — така се казваше — е изключително умел в леглото. Бе сторил с нея неща, за които само бе чела в романите, събрани в кашони с етикети в мазето й. Беше я накарал да се почувства изтощена от страст.

Но сега розовият романтичен блясък постепенно отстъпваше на мрачните страхове, които обикновено обземаха една жена след мимолетно приключение с напълно непознат. Бременност. (Можеше да се случи и на четиридесетгодишна.) Венерическа болест. СПИН.

Всяко от тези последствия бе достатъчно, за да разсее мечтата й един ден да се омъжи. Надеждата й за брак ставаше все по-слаба с всяка изминала година, а безразсъдството от предишната нощ я бе направило още по-непостижима. Кой би я пожелал сега? Нито един почтен мъж. Защото вече бе жена с минало.

Положението й не можеше да стане по-тежко.

Но стана.

Освен всичко останало, тя бе ограбена.

Разбра го, когато най-сетне се измъкна от леглото и тръгна към банята, за да измие следите от греха. Тогава забеляза, че чантата й я няма на стола, върху който я бе оставила през нощта. Отлично си спомняше. Не би забравила, защото за първи път й се случваше някой мъж да се приближи зад нея и чувствено да потърка тялото си в гърба й. Беше плъзнал ръце под роклята, за да погали гърдите й. Краката й се бяха подкосили и бе изпуснала чантата на този стол. Бе сигурна.

Въпреки това, отчаяно претърси стаята и гневно се упрекна, че не се бе вслушала в съвета от телевизионните реклами никога да не напуска дома си без пътни чекове.

Измъчвана от угризения на съвестта и спомени за убедителните лъжи на Еди, Елън Роджърс изведнъж прекрати безсмисленото търсене на дамската чанта и застана неподвижно в средата на хотелската стая. Все още гола, сложи ръце на ханша си и изневерявайки на доброто възпитание, изруга като каруцар.

Вече не изпитваше самосъжаление, а гняв.

Хамънд влезе в Съдебната палата почти по обяд. Докато минаваше покрай администраторката, я помоли да му донесе чаша кафе. Не се зарадва, когато видя Стефи, която го дебнеше в офиса му.

Сякаш за да го смути още повече, тя го погледна и попита:

— Бурна нощ, а?

Беше се прибрал у дома едва призори. Спа неспокойно няколко часа. Когато най-сетне се събуди, прокле будилника заради часа, който сочеше. Не беше нужно и Стефи да изтъква колко късно започва денят му.