Сандра Браун - Алибито

— Радвам се, че съм успял да помогна.

— Успя — и още как.

Усмивката на Хамънд бавно изчезна.

— Нямах представа за това, Дейви. Добре си го прикривала. Какво се случи?

— Запознахме се в университета. Той бе син на пастор. Можеш ли да повярваш? Аз и синът на един проповедник. Беше истински джентълмен. Умен. Чувствителен. Не се отнасяше с мен като с уличница и колкото и да ти е трудно да повярваш, когато бях с него, не се държах като такава.

Тя допи питието и си наля ново.

— Но естествено вече си бях създала име. Преди да го срещна, бях спала с половината момчета в общежитието и дори бях имала кратко приключение с един от преподавателите ми. Като по чудо, той бе в блажено неведение за репутацията ми. Но на някои от бившите ми приятели им хрумнало да се пошегуват, като му кажат. — Дейви отиде до прозореца и се загледа навън през процепите в капаците. — Беше отличник. Сред първите по успех. Много старателен. Не излизаше често. Затова повечето му колеги не го харесваха. Доставяше им удоволствие да му се подиграват. Правеха го от завист. Не са спестили нито една подробност. Дори му показали снимки от купон, на който бях една от най-дръзките. Когато разбрах, че е узнал истината за мен, бях отчаяна. Помолих го да ми прости, да се опита да прояви разбиране. Да повярва, че откакто съм е него, съм се променила. Но отказа дори да ме изслуша.

Дейви се наведе напред и опря чело до прозореца. — Същата вечер, за да ме нарани, той спа с друго момиче. И тя забременя.

Остана така неподвижна, че дори гривните й престанаха да дрънчат.

— От морална и религиозна гледна точка и дума не можеше да става за аборт. Дори не би му хрумнало да постъпи по друг начин, вместо да стори това, което е редно. И той се ожени за момичето. Колкото и да е странно, Хамънд, тогава го обикнах още по-силно. Толкова исках аз да бъда майка на децата му.

Хамънд изчака, докато се увери, че е свършила. Едва когато тя отново се раздвижи, за да повдигне чашата към устните си, каза:

— Имаш ли вести от него?

— Да.

— Все още ли е женен?

— Не.

— Виждали ли сте се?

Дейви се обърна с лице към него.

— Вчера. На погребението на Лут. Седеше на последния ред със Стефи Мъндел. Все още малко хора го харесват.

Когато направи връзката между нещата, които току-що бе чул, Хамънд загуби ума и дума. Без да издаде звук, устните му произнесоха името: „Рори Смайлоу?“

Тя унило се засмя:

— Няма правило в кого да се влюбиш, нали?

Хамънд прокара пръсти през косата си.

— Нищо чудно, че толкова мразеше Лут. Първо заради сестра си. А след това и заради теб.

— Всъщност беше по-различно. Лут се ожени за Маргарет няколко години по-късно. Спомням си кога Рори се премести в Чарлстън, за да започне работа в полицейския участък. Прочетох за това във вестника. Исках да му се обадя, но гордостта ми не позволи. Съпругата му умря при раждане. И детето бе мъртво. — Няколко секунди остана замислена за иронията на съдбата. — Родителите им бяха починали и той бе поел отговорността за Маргарет. Доведе я тук със себе си. Постъпи на работа като чиновничка в съда. Занимаваше се с областните регистри и подобни неща. Там се запозна с Лут. Не бях изненадана, че започнаха да излизат заедно, след като тя му направи услуга — даде му копие от описа на нечие имущество или нещо подобно.

— И аз не бих се изненадал — отбеляза Хамънд. — Чух, че бракът им бил истински кошмар.

— Маргарет беше емоционално лабилна. Определено не биваше да се обвързва с копеле като Лут. — Тя пресуши чашата си. — Понякога не издържах, преглъщах гордостта си и уж случайно, намирах повод да се срещна с Рори. Но той ме отминаваше с безразличие, сякаш никога не сме се познавали. Бях наранена, Хамънд. И изпълнена е гняв. Затова след самоубийството на Маргарет започнах да преследвам Лут и не го оставих на мира, докато не се ожени за мен. Рори бе разбил сърцето ми. Опитах се да му отмъстя, като се омъжих за човека, когото той най-дълбоко презираше. — Тъжно добави: — Но по-скоро навредих на себе си, нали?

— Съжалявам, Дейви.

— Няма нищо — каза тя с престорена закачливост. — Все още съм привлекателна. Това — повдигна чашата — не унищожи красотата на мама. Изглежда прекрасно, както някога, и се надявам да съм наследила гена, който я правя неподвластна на алкохолния демон. Имам и доста пари. Когато отворят завещанието на Лут, ще притежавам още повече. Впрочем, като заговорихме за документи… — Тя пристъпи към старинното писалище и отвори чекмеджето под плота. — Увлякох се в тези спомени и едва не забравих. Виж какво открих, докато ровех из книжата на Лут. Написано е с неговия почерк. — Подаде му бледозелен лист за писмо. — Тази дата беше събота, нали?