Сандра Браун - Алибито

— Със Стефи! — извика той, не успявайки да скрие облекчението си. — Значи говориш за Стефи.

Дейви озадачено вдигна глава.

— А за коя друга?

По-безопасно бе да признае за връзката си със Стефи, отколкото да отговори на въпроса й.

— Имахме връзка, но приключи.

— Би ли се заклел?

Очите й подозрително се присвиха.

— Честна скаутска!

— Е, не мога да ти опиша колко се радвам да го чуя. В неделя вечерта ти дадох достатъчно възможности да кажеш някоя лоша дума за мис Мъндел. Ти не го направи и реших, че слуховете са верни. Бях смаяна. Искам да кажа, Хамънд с какво те привлече тя? Тази жена не притежава нито стил, нито чувство за хумор, а е толкова недодялана, та бих се обзаложила, че е отраснала на село.

Хамънд се засмя:

— Ти си непоправима снобка. Съвсем не си бунтарката, за която искаш да те смятат.

Тя зае надменна поза.

— Има неща, които са непростими.

— И липсата на стил е едно от тях.

— Но проявяваш интерес към някоя жена, нали? — изненадващо попита Дейви. — Не се опитвай да отричаш, защото знам, че съм права.

Отговорът му бе уклончив.

Дейви ядосано сложи юмруци на хълбоците си.

— Можеше да се насладиш на това — говореше за стройното си тяло, — сама ти се предложих, без никакви задръжки, а ти ме отблъсна. Значи или си станал гей, или си хлътнал по друга жена, или напълно съм загубила сексапила си и е най-добре още тази нощ да се самоубия. Кое от трите неща?

— Е, добре. Не съм станал гей и не си загубила сексапила си.

Тя не възкликна тържествуващо: „Видя ли, че познах!“ или „Не можеш да ме измамиш, Хамънд Крос!“. Вместо това каза тихо и сериозно:

— Така си и помислих. Кога се запозна е нея?

— Наскоро.

— Ново лесно завоевание? Или е по-специална?

Хамънд остана загледан в нея за миг, докато се двоумеше дали да излъже. Преди връзката си със Стефи бе излизал с много жени, но с никоя не бе издържал дълго. Беше известен в целия окръг като виден ерген, богат по наследство и с многообещаваща кариера. Множество неомъжени жени дръзко му предлагаха компанията си. Бъдещите тъщи го намираха за отлична партия.

Майка му често му представяше дъщери и племенници на свои приятелки: „Тя е прекрасна млада дама от добро семейство.“ „Наследница е на стар род от Джорджия. Родителите й се занимават с дърводобивен бизнес. Или притежават компания за производство на автомобилни гуми. Нещо подобно.“ „Чудесно момиче. Мисля, че двамата имате много общи неща.“ Може би един небрежен отговор щеше да убеди Дейви, че става дума за поредната кандидатка и нищо по-сериозно.

Но Дейви бе най-старата му приятелка, а и вече му бе омръзнало да лъже и увърта. Седна на ръба на дивана и притисна ръце между коленете си. Леко се прегърби.

— Господи! — каза тя и взе чашата си. — Нима е толкова трагично?

— Не е лесно завоевание. Колкото до другия въпрос — дали е по-специална, все още не знам.

— Твърде рано ли е да се каже?

— Положението е сложно.

— Да не би да е омъжена?

— Не.

— Тогава какво сложно има?

— По-лошо. Невъзможно е.

— Не разбирам.

— Не мога да говоря за това, Дейви.

Думите му прозвучаха по-рязко, отколкото би искал, но навярно тонът не остави у нея и следа от съмнение колко чувствителен е на тази тема.

Във всеки случай тя отстъпи:

— Добре. Но ако имаш нужда от приятел…

— Благодаря. — Хамънд хвана ръката й, отмести гривните и целуна китката й. След това вяло прокара пръст по линиите, гравирани върху една гривна, и попита: — Какво ме издаде?

— Държането ти.

Той внезапно пусна ръката й.

— Как се държа?

— Като че ли са издали заповед за масова кастрация и наближава твоят ред. — Дейви отиде до подвижното барче н си направи коктейл. — В мига, когато те видях на погребението вчера, разбрах, че нещо те мъчи. С кариерата ти — донякъде благодарение на мен — всичко върви страхотно. Затова реших, че страдаш от любовна мъка.

— Тръпки ме побиват при мисълта, че съм така прозрачен.

— Успокой се. Може би никой друг не е забелязал. Освен че те познавам толкова добре, съвсем не са ми чужди симптомите на тази странна болест, наречена любов.

Хамънд повдигна вежди.

— Не вярвам.

— Хм.

— Никога не си ми казвала.

— Завърши зле. Тъкмо се опитвах да се съвзема онова лято, когато бяхме заедно на сватбата. Сватба — каза тя с огорчение, — точно атмосферата, от която се нуждаех, за да се почувствам истински нещастна. Затова на предсватбените тържества се държах като идиотка. И затова се нуждаех от приятел в онази вечер. Много близък приятел — добави Дейви с нежна усмивка, на която той отвърна. — Малкото ни прегрешение в плувния басейн възвърна самочувствието ми.