Сандра Браун - Горещо утро

— Един ден някой от тези клиенти може да се влюби в мен.

— Не се съмнявам.

— И да ме измъкне оттук. Далеч от нея — добави тихо тя и обърна глава към портала, който отделяше игралните зали от бара. Присила стоеше с една ръка на кръста, а с другата държеше разперено алено ветрило. Когато тя тръгна напред, Шугар се отдръпна от бара.

— Чао, Джейк. И благодаря.

— Един момент — спря я Присила, когато Шугар минаваше покрай нея.

Тя погледна старата проститутка с дълъг, безмълвен, укорителен поглед, после силно я удари по бузата. Звукът от плесницата спря всички други шумове в стаята. Джейк бързо се изправи, готов да защити Шугар, но Присила му отправи поглед, остър като кинжал, за да посмее той да се намеси. И той не го направи, тъй като това би утежнило положението на Шугар след като си тръгне.

Шугар покри бузата си с ръка и попита тихо:

— За какво беше това?

Всъщност, беше заради нежното изражение, което Присила забеляза по лицето на Джейк, докато гледаше към Шугар и за леката целувка, която той беше положил на устата й. Но тя каза:

— Имаш дупка на чорапа. Качвай се горе и не се връщай повече тази нощ.

— Но аз имам нужда от пари — жално се обади Шугар.

— Чу какво казах — каза студено Присила, като избягваше любопитните очи, наблюдаващи сцената.

Шугар се измъкна от стаята и се качи горе. Присила смръщи вежди към пианиста и той веднага поднови музиката. Тогава студените й като бръснач очи се плъзнаха обратно към Джейк и тя се приближи към бара.

— Омръзна ли им вече на Коулманови?

— Ти си същинска кучка.

— Прав си. Това е част от работата ми.

— Тази част, която ти харесваш най-много, струва се.

— Ти знаеш добре, Джейк — каза тя прелъстително. — Знаеш коя част най-много харесвам.

— Защо удари Шугар?

— Трябва да държа момичетата изкъсо и винаги на линия.

— За един скъсан чорап. Какво ти е направила бедната стара Шугар?

— Бедната стара Шугар ли? Много долари, когато е много пияна да задоволи и пет похотливи каубоя.

— А това е всичко, с което се съобразяваш, нали? Парите.

— Е, и с някои други неща, ти знаеш…

Джейк с отвращение поклати глава:

— Както казах, ти си кучка.

— Ще отговориш ли на въпроса ми или не?

Това беше позната почва и Джейк се почувства по-добре. Да спори с Присила беше едно от нещата, които той най-много обичаше, защото тя си заслужаваше ударите, които той й нанасяше.

— Тук съм да купувам добитък за Коулман.

— Значи нещата са се уредили.

— Да — той допи уискито си, но не си поръча друго.

— Празнуваш?

Той сви рамене.

— Не можеш ли да намериш нещо по-добро от Шугар? — Присила пристъпи напред, уверявайки се, че той вижда изложените й гърди в пълния им блясък.

Червеният сатен стягаше добре талията й и повдигаше гърдите й, докато те се полюляваха, преливащи над черното деколте. И Джейк разбра. Всеки детайл беше предназначен да съблазнява, да изпълнява желанията на всеки мъж тук. Освен неговите.

— Според мен, всички проститутки си приличат — каза проточено той.

Очите на Присила се присвиха от злоба. Той беше изненадан, че тя не издра лицето му с ужасно дългия си маникюр. Самообладанието й беше възхитително. Вместо да избухне, тя измърка нежно:

— Защо, Джейк, случило ли се е нещо, скъпи?

Тя спусна ръце по тялото му към цепката на панталона.

— Няма ли да вземеш някое от моите момичета?

Той спокойно отмести ръката й:

— Не, не тази вечер.

В този момент той реши. Защо си губи времето тук? Трябваше да види Бенър. Не е типично за нея да изглежда така мрачна и безмълвна. Той не познаваше това настроение у нея и то го плашеше. Предпочиташе тя да се бори с него, вместо да вижда този мрачен, безнадежден израз на обикновено оживеното й лице. Защо я беше оставил сама? Тя не трябваше да е сама в хотелската стая, особено в този град.

— По-добре да се върна в „Елис“ да проверя Бенър.

Той дори не осъзна, че е казал на глас мислите си, докато Присила не повтори:

— Бенър?

— Дъщерята на Коулман. Казах ти за нея. Тя дойде с мен да купуваме добитъка.

Той разсеяно бъркаше в джобовете си да плати на бармана.

— Съпругът й с нея ли е? — попита Присила, за да се увери в това, което Дъб й беше казал.

— Съпруг? О, не. Тя не се омъжи. Това… ъ-ъ-ъ… отмени се — той хвърли монетите. — Довиждане, Прис.

Тя го гледаше как се отдалечава със смесено чувство на разочарование и яд. Джейк не приличаше на себе си. Когато й казаха, че е тук, тя бързо излезе. Беше изненадана, че не го намери нито на масите за покер, нито в някое от леглата на горния етаж — и двете щяха да бъдат нещо нормално, а го завари да пие сам. Шугар беше с него. Това не беше нормално. А Присила разбираше от хора, особено когато се държаха нехарактерно. Никога човек не знаеше кога песъчинката може да се превърне в перла, осигуряваща оръжие за шантаж. Момичето на Коулманови е с Джейк? Пътува с него? Интересно. Присила обеща да се запознае с Бенър Коулман. Искаше да види как изглежда дъщерята на Лидия, която беше заинтересувала Джейк.