Сандра Браун - Горещо утро

— Да — изстена той. — Докосвай ме, Бенър.

Пръстите й преминаха през златните косъмчета на гърдите, усетиха стегнатите му мускули. Тя проследи тази плоска ивица между ребрата му, докато пръста й попадна в ямичката на пъпа.

Издавайки дълбок, гърлен звук, той се премести върху нея и притисна устни в нейните. Когато устните й обвиха проникващия му език, той изръмжа от възбуда. Обърна се настрана и трескаво започна да разкопчава панталона си.

Но когато първото копче се изплъзна от илика, той замръзна, спомнил си това, което каза преди малко на момчетата: „Дръжте си панталоните закопчани, докато стигнем във Форт Уърт.“

Той отмести устата си от Бенър и се загледа в тъмнината, дишайки тежко.

„После не ме интересува, ако щете оправяйте всяка проститутка в «Дяволското място»“. Той погледна към смутеното лице на Бенър. „Но стойте настрана от порядъчните момичета.“

Неговите собствени думи се върнаха да го навестят. Той извършваше същия грях, за който беше предупреждавал Лий и Мика.

Джейк седна. Вдигна колене, подпря ръцете си на тях и отпусна глава.

Бенър лежеше съвършено неподвижна с разширени от недоумение очи. Тялото й пулсираше от желание. Тя не разбираше. Искаше да докосне голия му гръб, гладък и тъмен на слабата лунна светлина, но не го направи.

Когато се опита да поеме дъх, въздухът изсвистя от дробовете й.

— Джейк, нещо лошо ли направих?

Той въздъхна, но поклати отрицателно глава.

— Сърдиш ли ми се още?

— Не.

— Тогава защо вече не ме целуваш?

— Не мога.

— Защо?

— Не мога да те целувам и после да спра.

Тишината беше напрегната и гъста, почти осезаема.

— Искаш да кажеш, че желаеш да ме любиш отново?

Челюстта му се стегна:

— Да.

— Тогава защо…

— Ти знаеш. Защото не трябва. Родителите ти ми имат доверие. А и съм твърде стар за теб. Аз съм много… — дъхът му излезе в дълга въздишка на отвращение. — Не съм достатъчно добър.

Тя притисна с юмрук устните си, за да задържи риданията, но очите й се изпълниха със сълзи.

— Ти просто не ме искаш.

Той обърна глава. Очите му се впиха в нейните:

— Искам те. Ти ме почувства до себе си. Знаеш, че те искам. Искам да бъда дълбоко в теб…

„О, Господи!“ Той покри лицето си с ръце.

— Тогава защо? — проплака тихо тя. Той смъкна ръце от лицето си и стана. Заби пръсти в гъстата си коса, и гневно ги прокара през нея.

— Поради всички тези причини, които ти изредих. Не е редно. Това е краят.

Той скочи в реката и заплува. Когато се появи на другия бряг, тя още лежеше във високата трева и хлипаше тихо.

Дори уискито имаше неприятен вкус. Къде беше топлият пламък, който искаше да усети в стомаха си? Къде е замайването, което винаги изпитваше в края на пътя?

Не, никакво удоволствие не носеха чашите уиски, които беше обърнал. Дори не се беше напил, въпреки че нямаше нищо против да падне мъртвопиян.

Но сякаш беше безчувствен към всички ефекти на питието. Ако не беше сигурен, щеше да помисли, че Присила го е разредила. Но всички каубои знаеха, че в „Райските градини“ може да се намери най-хубавото и силно уиски и най-студената бира.

Хората започнаха да прииждат. Мъжете влизаха в двореца на удоволствието сами, на двойки или групички и изпълваха празните зали и гостните. Полилеите бяха забулени в облаци дим. Пианистът свиреше весели мелодии. Момичетата ставаха все по-дружелюбни и с всяка изминала минута дрехите им намаляваха. Те се разхождаха между посетителите, достъпни за всеки, усмихваха се грациозно и съблазнително, както ги беше учила Мадам.

Джейк трябваше да признае, че са привлекателни. Някои от тях бяха хубавички и сладки. Други — философски настроени, тъй като знаеха всичко за света, а това, което не знаеха нямаше значение. Имаше проститутки за всеки вкус.

Той отпи нова глътка, но всичко, което усети беше парване в гърлото. Струваше му се, че трябва да поиграе покер, но всъщност не му се искаше. Така че, за да минава времето, той просто можеше да се облегне на бара, да продължи да пие и да се надява, че уискито скоро ще му подейства и ще престане да мисли къде и с кого всъщност иска да бъде.

Пред него се плъзна Шугар Далтън:

— А, Джейк, здравей.

— Здрасти, Шугар.

Тя изглеждаше по-нервна от последния път, когато я беше видял — вечерта преди сватбата на Бенър. Лицето й беше подпухнало. Неумело сложения грим зле прикриваше следите от разпътния живот и умората около устата. Но по някакъв жалък начин, очите й бяха мили както винаги. Говореше се, че се отнася с клиентите с майчински любяща нежност.