Сандра Браун - Горещо утро

— Тялото ми?

— Мислех, че си убита! Не се върна в лагера заедно с нас…

— И си помисли, че съм застреляна? Тоя фермер не може да улучи и стената на плевника си.

— Можеше веднъж и да уцели. Ти със сигурност беше добра мишена. Какво те прихвана, да направиш такова дяволски глупаво нещо? Можеше да те убият.

— Е, не говори с такова разочарование, че не съм убита. И стой настрани от мен, Джейк Лангстън — каза тя, вдигайки ръка да се предпази от него — какво се каниш да правиш?

Водата напълни панталона му, когато скочи в реката. Ходеше уверено, сякаш беше на твърда земя. Джейк имаше намерение да постигне целта си. Нетрепващият блясък в очите му й говореше много.

— Каня се да ти дам това, което заслужаваш. И мисля, че Рос би ме подкрепил.

— О, не, ти няма да го направиш. — Тя се обърна и побягна към другия бряг, но потъна в меката тиня и заплува, докато напипа твърда земя. Почти беше стигнала до тревистия бряг, когато железни клещи я стиснаха за глезена.

Тя тихо извика и започна да се катери по брега. Но Джейк направи безполезни опитите й да избяга. Накрая тя падна по лице във високата трева, задъхана от борбата. Той се надвеси над тялото й, сграбчи я за раменете и я обърна. Тежкото им дишане отекваше в тишината. Той се вгледа в лицето й. Бенър смело посрещна гневния му поглед.

— Казах ти да останеш в лагера за твое добро, Бенър. Можеше да те убият.

Тя се вгледа в очите му и съзря там не само яростта, но и страха. Ръцете му леко трепереха, дори когато държеше раменете й притиснати до земята. Истината я озари и тя леко разтвори устни.

Бавно вдигна ръцете си. Пръстите й потънаха в светлорусата му коса, спуснаха се по слабото му, сурово лице.

— Ти си се безпокоил, Джейк — прошепна тя. — Ти си се безпокоил…

Той примигна. После в един миг се наведе над нея и устата му стремително се приближи. От гърдите му излезе нисък, гърлен стон.

Той беше мъж, доведен до необходимостта да обладае жената, да я защити, да бъде върху нея, да се слее с нея.

Тя сграбчи косата му. Езикът му се плъзна дълбоко, дълбоко, в най-сладките дълбини на устата. Пръстите му нежно вдълбаваха плътта на раменете й. Тя неспокойно се раздвижи под него. Бедрата й се отвориха и той се плъзна между тях. Тя беше много мека, а той — много твърд. Жена и мъж. Подхождащи си съвършено. Жадни един за друг.

Той отмести глава и приглади мокрите й коси.

— Господи, да, безпокоях се. Безпокоя се. Опитвах се да не се тревожа, но се тревожа.

Той пое с устни водата от лицето, ушите, врата й. Привдигна се, за да я гледа. Камизолата се беше набрала около хълбоците й, оголвайки краката. Тялото й се открояваше под прилепналата мокра дреха. Гърдите й вече не бяха загадка за него. Бяха високи и закръглени, красиви. Тъмните ареоли подчертаваха съвършените зърна, набъбнали от страст. Ръката му дръпна връзките на камизолата. Пет седефени копчета срещнаха горещия му поглед върху мократа гола кожа. Той я докосна. Очите й се притвориха.

— Джейк — въздъхна тя с устни, влажни от целувката.

Топлата му ръка прекрасно контрастираше с хладната й от водата кожа. Тя отвори очи, когато топлината за момент се отдръпна. Джейк беше спрял, за да я разгледа, после нежно покри едната й гърда с ръка. Вдигна очи към нейните и задържа за малко изпълнения й с чувство поглед. После внимателно започна да разтрива с пръсти чувствителните връхчета на гърдите й.

Тя изхлипа и той я погледна отново. Очите им се срещнаха в един дълъг миг. На Бенър й се струваше, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите и ще се съедини с неговото — така близко бяха притиснати. Той й се усмихна Това беше най-нежното изражение, което някога беше виждала на лицето му. Почти извиняваща се, мила усмивка го отделяше от онзи хладен цинизъм, превърнал се в част от него.

Той отново се съсредоточи върху онова, което правеха ръцете му. Беше обхванал едната й гърда и лекичко повдигна мекото хълмче, поднасяйки го към устните си. Сложи няколко леки целувки върху зърното, докато то си проправи път между устните му.

Ако Бенър можеше да си поеме дъх, би въздъхнала Тя никога не си беше представяла толкова интимни ласки. Да я докосва, да. Но с уста? Не. Докато това не се случи. Тя усещаше топлината плътно до себе си, влажната копринена мекота, нежните кръгови движения на езика му върху себе си. Той избърса лекичко зърното, после го пое чувствено с устни.

— Имаш най-сладките гърди, най-сладките… най… Устата му се движеше върху нейната, вкусвайки, облизвайки, целувайки, докато тя се уплаши, че ще полудее. Бенър повдигна бедра и направи място за твърдата плът, оформила се под мокрите му джинси. Влажна и топла, тя се разтвори, копнееща за него — да запълни тази празнина. Тя отчаяно желаеше да го почувства и прокара ръце надолу по гърдите му.