Сандра Браун - Горещо утро

— Някой от вас да я е виждал?

Те поклатиха глави. Лий каза:

— Видях я да язди точно зад теб, когато се качвах на коня. Но докато идвахме гледах само напред.

Джейк скочи на гърба на Сторми.

— Стойте тук. — И той се скри отново в тъмнината. Джейк никога не изпадаше в паника. Наричаха го студен и безсърдечен. Мъжете, пътували с него, го бяха виждали да погребва приятели без да покаже и следа от вълнение в тези сини очи. Нерви от стомана. Ледена вода във вените. Така наблюдател би описал Джейк.

Но не и ако можеха да го видят, яздейки обратно към долината тази нощ. Лицето му беше маска на страха.

Ами ако този проклет фермер е изпратил макар и един сполучлив изстрел? И ако беше убил Бенър? Не, не би могъл. Тя се е върнала с тях. Наистина ли? Не препускаха ли четири коня към лагера? Господи, при този прах и шум той вече не можеше да го твърди. Ако се беше върнала невредима, то сега къде е?

Той стигна долината и задържа коня в тръс. Тялото на Сторми плуваше в пот, но Джейк не забеляза. Очите му оглеждаха тъмнината. В гърлото му заседна буца, когато осъзна, че търси тялото й. Тялото на Бенър, лежащо безжизнено и кървящо, онази сладка фина камизола, пропита с кръв.

Той отпъди тази картина и се приближи още. От другата страна всичко беше спокойно.

Нямаше друг избор, освен да се върне в лагера. Може би просто не е чула виковете? Сигурно е така. Беше тръгнал прибързано и не й беше оставил време да се върне. Те навярно са всички в лагера и му се смеят..

Но когато се върна, нейният кон не беше при другите. Лий и Мика кротко се бяха свили на постелките си. Лий вдигна глава:

— Намери ли я?

— Още не. Но ще я намеря. Трябва да е някъде тук, наблизо. Вие спете.

Господи, къде е тя?

Джейк си спомни всяка жестока дума, която й беше казвал. Той съжаляваше, че умишлено я е наранявал. Никога нямаше да си прости, ако нещо й се беше случило. Никога!

А ако онзи фермер я е застрелял и я е замъкнал в къщата си? Ако я е оставил кървяща да умре? А ако, ако…. Исусе, тези „ако“ можеха да го накарат да се побърка. Още веднъж обиколи лагера, търсейки следа от нея, взирайки се в тъмнината. Запъти се обратно към момчетата, като се чудеше как би могъл да съобщи новината за смъртта й на Рос и Лидия, когато чу нещо, което не принадлежеше към шумовете на нощта.

Тананикане.

Веселата тиха песничка, идваща от рекичката нямаше нищо общо с природата. Той скочи от Сторми и като затваряше храстите, си проправи път към реката.

Конят й беше завързан към едно памуково дърво на брега. Панталонът и обувките й лежаха на купчина, докато тя стоеше в средата на реката и плискаше пълни шепи вода по раменете си.

Тананикаше си.

Тя чу шпорите на Джейк да изтръгват камъчета и се обърна. Беше още по камизола, но се потопи по-дълбоко във водата, стигаща до кръста й.

— Уплаши ме до смърт — каза тя, останала без дъх.

— Аз? Аз те изплаших? Къде, по дяволите, си и какво си мислиш, че правиш?

— Къпя се.

— Къпеш се! — просъска той през разделящото ги разстояние. Хвърли шапката си на земята и започна да разкопчава колана си.

— Веднъж да ми паднеш…

Заплахата увисна във въздуха, докато той подскочи на единия крак, после на другия, изритвайки обувките си. Те изчезнаха във високата трева на брега.

Неизвестно защо и двамата говореха шепнешком.

— Защо ми се сърдиш? Не съм се измъквала през нощта като момчетата. Наказа ли ги?

— Да. Сега е твой ред.

— За какво?

— За това, че не ме послуша. Казах ти да останеш в лагера. Какво, за бога правеше там, препускайки като предводител на кавалерия? Откъде си взела този пистолет? — попита той.

— Татко ми го подари на 16-тия ми рожден ден. И не можех да ти се подчиня, Джейк — Лий и Мика бяха в беда. Нима очакваше да стоя със скръстени ръце? Мислех, че мога да помогна и го направих. Те се измъкнаха невредими.

Джейк нетърпеливо се бореше с копчетата на ризата. Когато те не се подчиняваха на неловките му пръсти, той ги късаше.

— Защо не се върна в лагера с нас? Ние пристигнахме, а теб никъде те нямаше.

— Нагълтах се с прах. Бях разгорещена и потна и исках да се изкъпя. Какво значение има за теб?

— Ще ти кажа аз какво — той завърши с разкопчаването на ризата. Съблече я, сви я на топка и я хвърли на земята. — Не чу ли като те виках?

— Не. Мих си косата.

Той тръгна към водата. Бенър инстинктивно започна да отстъпва.

— Е, докато ти тук си си топила главата и си вземала приятна баня — той направо изплю думата — аз претърсвах като луд околността да търся тялото ти.