Сандра Браун - Горещо утро

Наистина бяха Лий и Мика. Успя да ги види зад високата трева, докато фермерът стреляше по тях. За щастие, беше лош стрелец.

Конете им бяха избягали. Джейк ги забеляза сред малката група сливови дървета. Той се промъкна до тях, успокои ги и завърза юздите към ниските клони. След това изтича обратно към Сторми и го яхна, сложи напречно пред себе си пушката и извади пистолета. Ако язди напред-назад можеше да прикрива момчетата, стреляйки над главата на фермера, докато те дотичат до конете. Когато се убедеше, че са извън обсега му, щеше да ги догони. Съмняваше се, че фермерът ще ги преследва. Той беше с момичето. Джейк можа да чуе молбите й, когато се приближи:

— Татко, кълна се, че не сме правили нищо.

— Ти наричаш срещата с двама разгонени каубои нищо? — Нов град от гърмежи разцепи въздуха.

— Ти не ми позволяваш никакви развлечения.

— Не може да имаш развлечения. Обещах на майка ти, че ще те опазя порядъчна.

— Аз съм порядъчна. Те само искаха да си поговорим.

— Знам аз какво искат. И добре, че дойдох точно навреме, за да ги спра. Заварих копелето да те целува.

— Само една целувка, кълна се.

— Млъкни. С теб ще се разправям после.

Ако не беше толкова сериозно, това би било смешно. Но не повече от сянка на усмивка се появи на устните на Джейк, когато той издаде вик, който би смразил кръвта и на най-жестокия дивак и пришпори Сторми в такъв галоп, сякаш беше преодолял земното привличане. Силните му крака сграбчиха гърба на жребеца. Той с грохот се понесе по ръба на долината като стреляше едновременно с пушката и пистолета. Джейк целеше високо над главите на Норма и разярения й баща.

Лий и Мика не губиха време. Веднъж уверили се, че нощния ездач е Джейк, а не някой демон от ада, те бързо се измъкнаха от прикритието си и затичаха към конете. Но фермерът не се заблуди лесно. Те още не бяха извън обсега на пушката му, когато той отново започна да стреля, злобно ругаейки.

Джейк обърна Сторми и се спусна обратно. Беше почти наравно с него, когато наблизо премина друг ездач.

— Какво по…

Той не успя да довърши, когато Бенър прелетя като мълния. Само свистенето на куршумите, твърде близо до главата му го накара да се наведе над коня и да продължи Той презареди пистолета.

Джейк видя Бенър да се обръща и да тръгва към него! Глупачка! И защо не си е облякла риза? Бялата камизола я правеше идеална мишена, но тя се носеше през въздуха изпълнен с куршуми. Когато се разминаваха, тя извика през грохота:

— Дали стигнаха вече до конете?

Джейк обърна глава и видя Лий и Мика близо до дърветата.

— Да се махаме оттук, по дяволите! — Той обърна Сторми, давайки още няколко слепи изстрела за всеки случай. Бенър беше точно зад него.

В сянката на сливовите дръвчета Лий и Мика присъединиха към тях.

— Благодаря, Джейк — викаха те през чаткането и копитата.

— Продължавайте — изкрещя им той.

Конете вдигаха прах като от циклон, но те продължиха да яздят към лагера. Джейк погледна, за да види дали не ги преследват, но всичко, което видя, беше гъст облак прах.

Когато стигнаха, той се спусна от седлото с едно единствено леко движение. Веднага щом краката на Мика докоснаха земята, той усети летящия юмрук в челюстта си. Главата му отскочи назад и сякаш като по чудо се задържа на раменете.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? Иска те да ни застрелят ли? А? — избухна Джейк. — Дръжте си панталоните закопчани, докато стигнем във Форт Уърт, ясно? Там не ме интересува, ако щете оправяйте всяка проститутка в „Дяволското място“. Но стойте настрана от порядъчните момичета.

Мика кимна, съгласявайки се.

— Да, сър — каза Лий, и облиза устни с пресъхналия си, прашен език и молейки се на бога Джейк да не изпрати чупещия си кости юмрук в неговата челюст. Единственият човек, когото той уважаваше колкото баща си, беше Джейк. И също толкова се боеше от гнева му.

— Сега угасете огъня. Този проклетник може още да е след нас. И разтрийте конете. После — на сън! Бенър, ти…

Той се обърна, но съзря само виновните физиономии на Лий и Мика срещу себе си.

— Къде е отишла?

Замаян от удара, който получи, Мика изобщо не си спомняше да я е виждал. Лий огледа лагера. Той гореше от желание да се реабилитира, но не можеше да произведе Бенър от нищото.

— Тя беше точно зад теб, мисля.

— Бенър! — извика Джейк в тъмнината. Страхът като с менгеме стисна сърцето му. — Бенър!

Никой не му отвърна освен безжалостната тъмнина и биенето на собственото му сърце.