Сандра Браун - Горещо утро

Фермерът цепеше дърва. Мястото беше скромно, но добре поддържано. Имаше обор, който да побере няколко дойни крави, плуг, магаре, и един кон. Пилетата бяха оградени с телена мрежа. Свинята грухтеше в кочината. В добре подредената градина се виждаха редове с висока царевица, фасул, лук, ряпа, тиквички и картофи. Близо до къщата тежки зелени домати огъваха стъблата.

Като ги видя, фермерът остави брадвата, извади кърпа от задния джоб на работната си дреха и я прокара по лицето си. Свали шапка и попи плешивото си чело, после я нахлупи отново.

Във всички тези забавени движения на пръв поглед нямаше нищо особено. Но Джейк беше достатъчно бърз, за да забележи пушката, опряна на стената на обора, на не повече от три крачки от ръката на фермера. Джейк не го обвиняваше. Задължение беше на мъжа да пази къщата и семейството си. В тези дни, когато из страната скитаха безработни каубои, банди, които обираха влаковете, при тези безкрайни преговори за работа човек трябва да предвижда всичко.

— Здравейте.

— Здрасти — отвърна фермерът. Той не тръгна напред, а ги остави да се приближат, докато те дръпнаха юздите само на няколко крачки от него.

— Бихте ли ни дали малко вода? — попита Джейк с приятелска учтивост.

Фермерът внимателно ги преценяваше. Джейк държеше ръцете си на лъка на седлото, когато мъжът забеляза пистолета и пушката. Лий и Мика имитираха Джейк — не се движеха. Когато фермерът видя отблизо Бенър, очите му се разшириха и той се приближи до Джейк.

— Откъде са хората ти?

— От Ларсенски окръг — Джейк отдавна се беше научил да не дава повече информация, отколкото е необходимо. Повечето пътуващи са сдържани по една или друга причина. Това беше най-добрата учтивост.

— Отиваме във Форт Уърт да купуваме добитък. Железничарите стачкуват и влаковете не се движат.

Фермерът кимна удовлетворен. Той беше чул за стачката тази сутрин от един съсед.

— Заповядайте! — и посочи към коритото с вода за конете и към кладенеца, който беше по-близо до къщата.

Те слязоха. Бенър внимаваше да не направи гримаса от болката в мускулите, докато слизаше от коня си. Докато Джейк водеше Сторми към коритото, тя незабелязано разтърка схванатите си крайници.

— Как си, Бенър? — попита Лий. — Той ни подкара като…

Той спря внезапно и премести поглед. Бенър погледна през рамо и видя млада жена, приблизително на нейната възраст да идва откъм къщата. Лий обърна глава и шумно се изкашля, за да привлече вниманието на Мика, после с неестествено движение на очите посочи момичето.

— Здравейте — поздрави то весело, като се приближи. — Казвам се Норма. Искате вода, така ли?

Лий и Мика пристъпиха напред.

— Сигурно е много вкусна, Норма — каза Мика с обаятелна усмивка.

— Сякаш прочете мислите ми, Норма.

Бенър гледаше младежите с неприкрито раздразнение и се чудеше дали Лий има представа колко тъпо изглежда отстрани. Норма имаше големи кафяви очи, мек и сладък глас и добре оформени гърди под басмяната рокля. Е, и какво? Трябва ли да се пули заради това?

Момичето хвърли към Бенър бегъл поглед и повече не й обърна внимание. Тя заведе Лий и Мика до кладенеца. Джейк разговаряше за конете с фермера, който се любуваше на Сторми.

Джейк беше стъпил с единия си крак на коритото, с шапка, бутната на тила, и леко наклонен напред, с ръце, опрени на крака.

Когато Бенър тръгна към кладенеца, улови заинтригувания поглед, с който го стрелна Норма.

— Чия жена е тя? — попита Норма момчетата, които изпразваха водата от черпака така жадно, както гледаха Норма.

— Ничия — засмя се Мика.

— Моя сестра. — Очите на Лий не бяха насочени към Бенър, а към впечатляващия бюст на Норма, докато тя се навеждаше над кладенеца, за да напълни пак кофата. Той срещна погледа на Мика и те си кимнаха — двама мъже, преценили и стигнали до един и същи извод. — Имате ли нещо против и аз да пийна? — попита бързо Бенър. Тя вече цяла минута стоеше до кладенеца и никой не я беше забелязал.

Норма, с подчертана липса на съчувствие й подаде чаша вода.

— На кого принадлежи той? — очите на Норма се плъзнаха към Джейк, който следеше конете да не пият прекалено много.

— На мен…

При троснатия отговор на Бенър Лий и Мика я изгледаха остро. Тя остана с присвити очи.

— Той е мой брат — каза неловко Мика.

— О, — Норма я погледна самодоволно, което разяри Бенър.

Тя внезапно осъзна колко е раздърпана, докато всяко косъмче от меката кестенява коса на Норма беше втъкано в корона от стегнати плитки. Норма ухаеше като домашен хляб. Бенър знаеше, че самата тя мирише на пот и коне.