Сандра Браун - Горещо утро

— Вече бях решила. Вие се разпръснахте в три различни посоки преди да успея да ви кажа, че нямам намерение да си прекъсвам пътуването заради някакво малко неудобство. Тя отпи от кафето, което си беше сипала. То беше горещо и съвсем безвкусно. Но тя се държеше така, сякаш пие нектар.

— Малко неудобство! — извика Джейк.

Нервите му съвсем не се бяха успокоили — досега просто се беше сдържал. Подобно на активен вулкан, който периодично бълва дим, той ги отпусна като избухна:

— Не знаеш и половината от това, което предстои.

Бенър явно го игнорираше.

— Гледах ви как излизахте от града, после си купих дрехи, подходящи за лагеруване. Оставих каруцата в конюшнята, а куфарите — в пощата с писъмце до мама и татко. Ще ги вземат, когато си прибират пощата. Настигнах ви за един час.

Тя беше адресирала разказа си към Лий и Мика, но отговори Джейк:

— Мислиш се за много смела, така ли?

— Дойдох дотук без проблеми.

— Недей да се преструваш, че бедрата не те болят ужасно, защото по-добре знам.

— Нищо не знаеш!

— Утре ще имаш мазоли…

— Те не те засягат — стрелна го тя. — Добре съм. Винаги съм искала да лагерувам на открито, но никога не са ми разрешавали, защото съм момиче.

— Което трябва да ти говори нещо — подхвърли язвително Джейк. — Защо все се опитваш да заприличаш на мъж. Не е чудно, че женихът ти е прескочил в леглото на друга жена.

— Джейк! — Мика не беше и помислял, че брат му може да каже нещо толкова жестоко.

— А защо тя не си стои вкъщи да готви, да шие и плете като другите жени? Не е истинска жена, ето защо. Тя… О, по дяволите — завърши той гневно и тръгна към завързаните коне.

Лий и Мика се спогледаха с разбиране, после отправиха съчувствието си към Бенър. След като Джейк тръгна, тя се беше отпуснала на земята. Умората й личеше във всеки мускул. Лий я потупа по гърба, а Мика й подаде чиния с боб.

— Като преспи ще му мине.

Но на сутринта Джейк изглеждаше все така зъл и заплашителен като буреносен облак. Като строг командир той заповяда да загасят огъня и едва им остави време да преглътнат студените бисквити, останали от вечерта и да изгълтат по чаша ужасно, претоплено кафе.

Той беше прав за едно. Бедрата на Бенър дяволски я боляха, но тя не издаде състоянието си, докато се мяташе на седлото.

— Откъде взе кон? — попита Джейк, яздейки редом с нея.

— Наех го от мистър Дейвис в конюшнята! — Тя се наведе и потупа коня по врата.

— Нае го? — намръщи се Джейк. — А аз трябваше да купя.

Тя му хвърли лъчезарна усмивка. В сладкия й глас се долавяше злорадство:

— Значи все пак съм се справила нелошо, нали?

Ако беше погледнала Дейвис така, както сега гледаше него, нямаше нищо чудно, че старият гъсок й беше дал коня. Изненадваше го само, че тя изглежда толкова свежа и отпочинала! Беше се надявал, че ще се събуди със схванати стави и подпухнали очи, с тъмни кръгове под тях. Вместо това очите, които го гледаха спокойно, блестяха както винаги, а бузите цъфтяха. Би могла да не стои на седлото чак толкова изправена. От това копчетата на ризата трудно удържаха гърдите й. По дяволите!

— Ако не поддържаш темпото, ще изостанеш — предупреди я той.

При тези думи пришпори Сторми, като я остави да гълта праха след него.

Мрачното настроение на Джейк не се подобри и след няколко часа. Те яздеха бързо, спряха за малко на обяд да напоят конете и да пийнат от собствените си манерки. Беше горещо и прашно, но Бенър не се оплакваше. По-скоро би си отрязала езика. Мускулите я боляха. Косата й се слепи от пот под шапката, която предпазваше лицето й от слънцето. Тя знаеше, че от него луничките й ще се уголемят като пуканки на горещ тиган.

По-късно следобед, докато яздеха на запад, слънцето безмилостно печеше в лицата им. Бенър се молеше за едно облаче, колкото да закрие този огнен диск, от който нямаше спасение.

Дори момчетата, които биха отишли и в ада, ако Джейк го поиска от тях, помръкнаха и станаха неспокойни.

— Хей, Джейк! — извика Мика.

— Да?

— Виждам къща, ей там на високото.

— Е, и какво?

— Ами, мисля си, колко добре ще ни дойде една студена вода.

Бенър беше готова да го разцелува. Тя нямаше да признае, че нейната манерка е празна, дори ако я измъчваха. От часове устата и гърлото й бяха пресъхнали.

Джейк издърпа юздите на Сторми. Той огледа къщата, кацнала на върха на хълма.

— Добре, ще спрем да видим колко са гостоприемни.

Момчетата пришпориха конете си в галоп. Когато Джейк погледна към Бенър, тя равнодушно вдигна рамене и бавно подкара коня си след другите.