Сандра Браун - Горещо утро

Бенър се присъедини към тях на масата, но почти не можеше да се храни от смях. Лий и Мика бяха както винаги пълни с невероятни истории.

Беше толкова приятно да се смее. Джейк беше мълчалив. Те водеха откъслечен разговор за ранчото. Това беше всичко. Той вече не ходеше в града след мръкване, но тя знаеше, че го прави, за да не дойде Грейди в негово отсъствие.

Нямаше вече нежни целувки като онази, след като беше плакала. Можеше изобщо да не я е имало. Внимаваха изключително много да не се докосват.

— Нямам никакъв друг десерт, освен малко миналогодишно сладко от боровинки.

— Звучи прекрасно — каза Мика, като си отряза нова филия.

— За мен също.

— Ако вие двамата бяхте предупредили, че ще дойдете на вечеря, вместо да се изръсвате така, — каза Бенър — предизвикателно натъртено — щях да се приготвя по-добре.

— Вината е моя — Джейк премести чинията си и се върна на стола. — Срещнах момчетата на реката и им казах да дойдат насам вечерта. Ще можем по-лесно да тръгнем сутринта, ако те вече са тук.

Бенър се върна от килера с бурканче сладко:

— Къде ще ходите?

— Отиваме във Форт Уърт да докараме добитъка — каза Лий възбудено. — Джейк не ти ли е казал?

Тя обърна очи към него:

— Предполагам, че е пропуснал да ми спомене.

— Казах ти на партито.

— Но не ми каза кога.

— Утре е голям ден! — Мика си сложи пълна лъжица конфитюр върху филията — Имаме намерение да…

— Мика!

Мика обърна предупредително очи към Бенър.

— Имате намерение да се развилнеете? — запита тя сладко.

Мика преглътна залъка без да го сдъвче:

— Само исках да кажа…

— О, зная какво, Мика. Не съм глупачка. Може би Джейк ще ви запознае с приятелката си Присила?

Лий изпусна лъжицата и тя издрънча на масата. Той зяпна сестра си:

— Ти знаеш за нея?

Бенър скрито погледна към Джейк, чиито светли вежди бяха гневно свъсени.

— Джейк ми е говорил много за нея. Тя пуши пури.

Двете момчета се обърнаха към Джейк за потвърждение. Той пренебрежително махна с ръка:

— Тя се е досетила.

Бенър само се засмя:

— Е, може би и аз ще мога да видя известната Присила Уоткинс. Колко време ще останете?

Без да помръдва друг мускул от тялото си, Джейк спусна очи към нея:

— Мика, Лий и аз оставаме няколко дни.

— А аз?

— Ти няма да дойдеш.

Бенър грижливо изтри устни със салфетката, после я сгъна и я остави до чинията. Когато вдигна очи, те бяха също толкова решителни като сините очи, с които се сблъска.

— Да, аз идвам.

Един мускул заигра по бузата на Джейк. Иначе той остана съвършено неподвижен.

— Не и този път, Бенър.

— И този път, и всеки друг път, когато реша. — В гласа й звучеше определено превъзходство.

— Ами ние… ние ще тръгваме — каза Мика. Той стана от стола прекалено бързо, събаряйки го. Изруга и се наведе да го вдигне.

— Така е. Имаме да вършим още работа — каза Лий. — Хайде, Мика, да се захващаме.

Те се засуетиха и запрепъваха към вратата.

— Трябва да изтупам хубаво одеялото на седлото и…

— И… ъ-ъ-ъ, о, да, какво още имаме да направим, Лий?

Лий избута Мика:

— Просто ще си легнем в плевнята. До утре — извика той през рамо.

Бенър и Джейк изобщо не забелязаха разигралата се комедия. Те продължаваха да се гледат като борци в двата ъгъла на ринга.

— Ще дойда.

— Не.

— Ще видим.

— Няма да взема жена във Форт Уърт да купува крави, и това е, Бенър.

Тя скочи от стола и се изпъна като стрела:

— Това е моето ранчо. Не мислиш ли, че трябва да се консултираш с мен преди да отидеш да купуваш добитък?

Джейк скочи по същия начин:

— Аз се консултирах с теб.

— Не ми каза никакви подробности.

— Не зная подробности. Онази вечер на партито Рос се беше свързал с брокера. Той ми определи среща за този петък. Там. Това са подробностите, но ти все пак няма да дойдеш.

— Ще имаш нужда от помощ.

— Помолих Лий и Мика да дойдат, защото не искам да откъсвам Пит, Джим и Ренди от работата, която има да се върши тук.

Едно насмешливо дяволче подскочи в мислите й. Тя знаеше, че е по-добре да не казва това, но не се сдържа:

— Не те ли е страх, че Ренди може да се опита да се възползва, докато „бавачката“ ми я няма?

Джейк пристъпи заплашително към нея с пламнало лице:

— Няма да стоиш сама тук. Ще отидеш в Ривър Бенд докато ме няма. Уговорил съм това с Рос и Лидия.

— Е, просто можеш да отмениш уговорката, мистър Лангстън. Защото аз отивам във Форт Уърт.

— Вече съм купил билетите за влака.