Сандра Браун - Горещо утро

— Хайде. Да не искаш да прахосам този час извън банката в спорове? — Той наду устни към нея като малко момче.

Присила не се впечатли от театралниченето му. Дъб беше ловък и хитър и тя го знаеше. Знаеше също, че ако работата опре до това дали да защити нея или себе си, за него изобщо нямаше да стои този въпрос. Трябваше сама да се погрижи за себе си. Имаше дяволски късмет, че е живяла добре досега.

Тя бавно се изправи. Хвана предниците на пеньоара си и ги дръпна, за да ги разтвори. Отдолу беше съвсем гола. С чувствено движение на раменете тя се освободи от дрехата и я остави да се спусне по тялото й и да падне в краката й.

— Не съм искала да споря с теб, Дъб. Но добре си го намислил. Визитите ти при мен са твърде изискани и твърде кратки, за да губим време за делови въпроси. — Тя прокара ръце надолу по бедрата си, докосвайки с пръсти снопчето косми между тях. — Може би ще започна да идвам в банката за делови срещи?

Той вдигна очи от ханша й. Внезапно пребледнелите биволски бузи й доставиха удоволствие. Той се засмя с кратък, нервен смях и се размърда неудобно на стола.

— И двамата знаем, че не можеш да го направиш — той се засмя принудено, като не знаеше дали тя се шегува или говори сериозно.

Тя направи малка крачка напред:

— Тогава предлагам да се заемеш с този пастор и да ме отървеш от него, за да няма делови въпроси, по които да говорим, когато си тук.

Сега тя стоеше точно пред него. Той посегна към гърдите й, към корема и бедрата.

— Какво ще кажеш, Дъб? Ще направиш ли това за мен?

— Разбира се, Присила, разбира се. Можеш да разчиташ, че ще се погрижа за това. Винаги съм изпълнявал, нали?

— Винаги. Не ме разочаровай сега.

— Няма, няма — мълвеше той върху нея, докато пъхаше ръка между бедрата й.

Тя го придърпа да стане и го зацелува страстно, спускайки ръка към цепката на панталона му.

— Аз завися от теб — прошепна, когато копчетата се откопчаха. Тя свирна от престорена изненада, когато обви пръсти около него.

— Ти си толкова твърд. Толкова силен.

Очите му се присвиха, зъбите се оголиха и стиснаха, Дъб несвързано шепнеше. Аргументите и обещанията бяха изтрити от ловка ръка. Той беше изпратен направо на небесата от един от най-прославените ангели на Сатаната.

— Лий! Мика!

Бенър щастлива се хвърли да ги прегърне. Те бяха влезли след Джейк в кухнята.

— Не очаквах да ви видя тази вечер.

— Има ли достатъчно ядене за нас?

— Ще се оправим.

Тя се радваше, че ги вижда. Техните високи, ъглести тела сякаш стесниха кухнята, но шумът и суетенето бяха добре дошли за нея. Напоследък къщата беше станала прекалено тиха.

— Решихме да пояздим преди да се стъмни, за да поогледаме — каза Лий, като я целуна по бузата.

Мика невъзпитано се пльосна на стола.

— Май ще одобрим това място, а?

Тя се спусна към него и се опита да изрити крака на стола изпод него. Той беше по-бърз и успя да опре предния крак на стола в пода преди да е загубил равновесие.

— Чувствай се като у дома си, Мика — подразни го тя.

— О, разбира се, така и смятам — той обви ръка около облегалката на стола и се огледа.

— Седни, Лий. — Изведнъж Бенър се смути и стана нервна.

Тя никога не беше готвила за друг, освен за Джейк. Дали ще й се смеят?

— Седни и ти, Джейк — каза тя, като открито срещна очите му за пръв път, откакто беше влязъл. — Вечерята е готова.

— Благодаря.

— Ще трябва да извадя още две чинии.

Тя бързо се обърна за чинии от шкафа. Почти не си бяха говорили с Джейк, откакто беше идвал Грейди. Не можеше да не забележи, че той се навърта по-близо до къщата и се заема с работа, която му позволява постоянно да я наблюдава. Той изпълни това, което беше казал. Имаше намерение да я държи настрани от Грейди. Тя беше едновременно обидена и благодарна — обидена от неговата ненатрапчива бдителност, и благодарна, че скоро нямаше да се наложи да се бори с Грейди. Не искаше да се омъжи за него и се надяваше да отлага отговора колкото е възможно.

— Това е обикновена яхния с говеждо — каза тя извинително, като се приближи до масата с порцеланов супник и започна да сипва.

— Но това е рецепта на Мама, а всички знаят, че никой не може да прави яхния с вкус на амброзия.

Лий си гребна пълна лъжица.

— Добре, детенце.

— Не е лошо. — Мика подсили думите си с намигване. Джейк не каза нищо, а механично се зае с яденето. Бенър донесе царевичния хляб, доволна, че се е надул добре. Беше златист и хрускав отвън, светъл и пръхкав отвътре. Мама беше гарантирала, че рецептата е без грешка.