— Откъде знаеш? Не беше тук. Ти винаги заминаваше и ме оставяше.
Очите му се задържаха върху наказващите го устни. Дори когато повдигна ръка към устата си и издърпа кожената си ръкавица със здравите си бели зъби, очите му не се отместиха от устните й. Той постави палеца си върху тях, бавно го плъзна до едното ъгълче, върна го в средата, после го плъзна до другото.
— Съжалявам за всеки път, когато съм те напускал, за всеки път, когато съм те наранявал по какъвто и да е начин, съжалявам, Бенър.
Той сложи голата си ръка върху бузата й. С другата ръка обхвана талията й и я придърпа, докато гърдите й пак се опряха в неговите. После наведе глава и притисна устни към нейните.
Спазъм от вълнение я разтърси. Тя изви ръце под неговите и ги сплете на гърба му, впивайки пръсти в стегнатото му тяло.
— Кой те е учил да се целуваш, Бенър? — попита той миг по-късно, доближавайки се до устните й.
— Ти.
— Това не е начинът, по който аз съм те учил. Отвори си устата.
— Не искам да си мислиш, че съм проститутка като оная Уоткинс или, че флиртувам като Дора Лий.
— О, по дяволите — измърмори той. — Целуни ме както трябва, а?
Той не й остави възможност за избор. Езикът му премина там където устните й се затваряха с такава великолепна убедителност, че те се разтвориха. Наклони главата й с лек натиск на дланта върху бузата й. После проникна по-дълбоко стрелкайки се и пронизвайки с ритмични движения. Изви се и докосна небцето й, вътрешната страна на зъбите и устните. Галеше я по познатия начин, прониквайки все по-дълбоко в устата й с всеки магически тласък.
Той не беше свършил, когато освободи устата й. Тя се притисна доверчиво към него, останала без сили. Той пое с устни сълзите, които се бяха задържали на миглите й, докосна връхчето на носа й с език и обсипа с леки, безразборни целувки бузите, по които личаха следи от сълзи. Беше успокояващо и вихрено. И чудесно.
— Защо плачеш, Бенър?
Тя се засмя и дъхът й опари твърдата му скула:
— Казах ти — сенна хрема.
Той зарови пръсти в косата й, извъртя я и хвана със зъби ухото й.
— Не знаеш ли, че не трябва да береш цветя, щом имаш сенна хрема?
— Не съм ги брала аз.
— Откъде са дошли тогава?
— Грейди ми ги донесе.
Джейк рязко вдигна глава. Няколко тежки секунди той се взираше в нея. После бавно изпъна колене и се изправи в цял ръст. Свали шапката, която някак се беше задържала на главата му по време на прегръдката и я удари в бедрото си, вдигайки облак прах.
— Надявам се, че не съм чул добре.
— Грейди ми ги донесе — повтори тя. Не обичаше този израз на лицето му.
— Грейди Шелдън? — от спокойния му тон лъхаше скрито напрежение.
Бенър стана от стола:
— Да, Грейди Шелдън.
Джейк избухна. Той метна шапката си на закачалката до вратата. За щастие, улучи от първия път. Погледна Бенър с юмруци на хълбоците.
— И ти му позволи да влезе?
Позата и интонацията му говореха, че не може да повярва. Това опъна нервите й.
— Защо не?
Тя отиде до мивката, защото нямаше какво друго да направи и безсмислено, но злобно започна да изпомпва водата в нея.
— „Защо не?“ — Джейк изрева така, че гласът му проехтя и се блъсна в прозорците.
— Да, защо не. Аз бях сгодена за него. Не помниш ли?
— Помня — каза той като се запъти към мивката. Свали си и другата ръкавица и я хвърли на масата. — Помня също, че той получи дупка от куршум в рамото си в деня на сватбата, защото е направил бебе на някаква мръсница.
Тя се обърна.
— Имаш твърде особен начин да излагаш нещата — каза саркастично тя.
— Как може да го пуснеш тук докато си сама?
Сега, когато Джейк й обърна внимание на това, тя осъзна колко безразсъдно смела е била. Лий й беше казал, че Рос е заплашил да убие Грейди в църквата. Ами ако е дошъл да търси възмездие, а не прошка? Но не. Дори и да имаше някакви угризения, че е пуснала Грейди, нямаше да си признае пред Джейк. Тя го погледна и каза хладно:
— Той съжалява за това, което се случи. Помоли ме да се оженя за него.
Джейк я гледаше в пълно недоумение. Накрая поклати глава и горчиво се засмя:
— Надявам се, че не си приела.
— Но мога да го направя.
Джейк присви заплашително очи. Той нямаше доверие на Шелдън. Според Джейк, пожарът, убил Уанда и баща й намирисваше на нещо повече от съвпадение. Все още не беше изяснено как е започнал. Мразеше този кучи син от момента, в който го видя в църквата. Беше разбрал веднага, че Грейди не е мъж за Бенър. Винаги беше презирал гадните, амбициозни копелета като Шелдън.
Читать дальше