Сандра Браун - Горещо утро

Сърцето й се сви от съжаление. Беше ли изстрадал той толкова, колкото и тя? Невъзможно. Мъжете излизат от такива ситуации незасегнати. Така беше казала Лидия.

Може би от жал, а може би защото реши, че не се страхува от него, тя го пусна да влезе. Той плахо пристъпи прага, но тя не го покани да седне. Той подържа неловко цветята, после се наведе и ги остави на масата.

— Бенър, зная, че трябва да ме мразиш.

— Не те мразя. Не чувствам нищо към теб. Каквото и да съм чувствала, то умря в момента, когато разбрах, че не си ми бил верен.

Той загледа върха на обувките си. Проклета да е! Той мразеше да се прави на кротък и мек, сякаш идва при нея от покаяние. Като нищо щеше да прати всички Коулманови по дяволите. Но по-късно, може би, щеше да има нужда от тях. Последните две седмици бяха най-лошите в живота му.

Първо трябваше да се престори на шокиран, ако не скърбящ, заради пожара, който беше изгорил къщата на Бърнс и взел живота на жена му и тъста му. После — изпитанието от следствието. То вървеше точно както се беше надявал. Пожарът и смъртта бяха сметнати за случайни, но не му харесваха косите погледи, които хвърляше шерифът, а и всички в града.

Нуждаеше се от съюз с високопоставените и силни Коулман. Ако той е обвързан с тях, градът ще го приеме от ново. Бизнесът му още беше добър и проспериращ, тъй като единствената дъскорезница беше неговата, но хората вече не се отнасяха с уважение към него. Можеше да прочете презрението в очите им.

И, по дяволите, той искаше всички тези акри гора, които принадлежаха на Коулманови. За да постигне това, трябваше да се прави на смирен пред нея. Жените обичат да прощават на мъжете. Те не могат да се съпротивляват, когато имат това предимство. Бенър нямаше да бъде изключение. Той залагаше на това.

— Бенър, това което стана в църквата беше ужасно. Съжалявам повече за теб, отколкото за себе си, защото знам през какво е трябвало да преминеш и какво си си помислила за мен.

— Ти донесе неприятности на мен и семейството ми пред очите на целия окръг.

— Зная.

— Това е нещо, което едва ли ще мога да забравя и простя толкова скоро.

— Но се надявам с времето да можеш — каза той настойчиво. — След като ми дадеш възможност да ти обясня за Уанда.

— Не искам обяснения. Просто кажи „довиждане“ и си иди!

— Моля те, Бенър. Моля те, изслушай ме! — Той облиза устни и неспокойно пристъпи с умолително протегнати ръце.

— Чувствам се ужасно, че тя умря така, и бебето, и всичко. Но… но се чувствам и като човек, осъден на доживотен затвор, който изведнъж е освободен. Сигурно знаеш, че момиче като Уанда не може да означава нищо за мен.

— Ти си се любил с нея — извика Бенър.

Той отпусна глава.

— Зная, зная. Повярвай ми, че оттогава съжалявам за това с цялата си душа. Бях с нея само един път, Бенър. Кълна се. Само един път — лъжеше той. И това не беше… хубаво. Не е любов с такова момиче. То е нещо съвсем друго. Не мисля, че аз съм баща на бебето — моля се на бог да не съм. Но няма как да се докаже.

— Няма значение. Работата е в това, че ти ме предаде. Предаде любовта, в която ми се обясняваше.

— Зная, че е трудно за теб като жена, като дама, да разбереш такъв вид страст. — Очите му още бяха наведени, така че той не видя как Бенър внезапно пребледня. — Просто понякога става така, Бенър. Преди да разбереш вече си направил нещо, за което да съжаляваш.

Когато той рискува да вдигне глава, за да прецени ефекта от думите си, тя вече не го гледаше; погледът й се рееше през прозореца.

— Случи се толкова бързо — започна той, вземайки мълчанието й за колебание. — Отидох да купя малко уиски. Тя беше сама. Тя… тя, е, можеш да си представиш колко безсрамна беше. А тъкмо бях идвал при теб. Исках те толкова много. И когато Уанда… е представих си само за няколко минути, че си ти, докато я целувах. Само че тя не спря, Бенър. Тя продължи да ме докосва. Знам, че не трябва да ти казвам тези неща. Но тя ме докосваше на интимни места, знаеш, и ми каза неща, които…

— Моля те — прошепна Бенър, сграбчвайки ръба на сушилника толкова силно, че пръстите я заболяха. — Спри!

Като насмешлива молитва, тя се чу как моли Джейк да я вземе. Тя настояваше, убеждаваше, използвайки всички аргументи и дори отиде толкова далеч, че му напомни за любовта му към майка й.

Бликналите сълзи я заслепиха. Господи, не е чудно, че я презира. Също както Грейди презира проститутката си.

— Трябва да си мъж, за да разбереш, Бенър. Когато преминеш определена граница няма връщане назад. Мъжът губи контрол. След това се мразех, не можех да повярвам, че съм го направил. Кълна се, не съм я докосвал, нито пък някоя друга жена след това. Исках само теб. Обичам те!