Сандра Браун - Горещо утро

Още преди Джейк да дойде за сватбата, тя го ревнуваше от другите, с които е прекарвал времето си. Сега чувството й за собственост върху него се беше удвоило. Ревността беше безпричинна, но тя не можеше да се справи с нея.

— Хареса ли ти на партито? — попита рязко тя. Имаше чувство, че ще се пръсне, ако не наруши напрегнатата тишина.

— Ъхъ — отвърна лаконично той, гледайки право напред.

— Разбира се! Бих казала, че добре си прекара като се перчеше пред дамите. Бенър отметна глава. Изви шия и погледна нагоре към звездите, демонстрирайки безразличие. — И аз прекарах чудесно. Обичам да танцувам. Утре сигурно ще ме болят краката — преуморих се.

Тя искаше да му напомни, че не й бяха липсвали партньори.

— Можеш да ги накиснеш в хладка вода.

— Така ще направя. — По дяволите, този хладен тон. — Предполагам, че Дора Лий също ще кисне своите.

— Така ли мислиш?

Бенър нерадостно се засмя с кратък обиден смях и едва промълви:

— Ха! — и с голямо усилие продължи. — Тя не се интересува с кого танцува, стига да е мъж.

— О? — Той премести пурата от единия ъгъл на устата си в другия, без да си помага с ръце.

На Бенър й се искаше да я грабне и да я захвърли след фибите си, но не посмя.

— Всички в града знаят каква е репутацията й сред мъжете.

— Хм. — каза Джейк замислено. — Мисля, че е привлекателна.

— Привлекателна! Точно това предполагах, че си мислиш.

— Мисля го, да.

— Не съжаляваш ли, че трябва да ме върнеш вкъщи? Сигурна съм, че много повече би искал да изпратиш Дора Лий.

Той нищо не каза, само сви рамене по начин, който подклаждаше яда й.

— Видях ви как се измъквахте двамата. Е, как е? Заслужава ли си славата? — Тя не му остави възможност да отговори. — Сигурна съм, че е така. Видях как глупаво и самодоволно се хилеше като се върнахте. Безсрамно! — Тя поклати глава и потрепера. — Предполагам, че си я целувал. Да не говорим за другото. Опипа ли я? Чувала съм, че тя позволявала… е, не мога дори да го кажа. — Бенър отново отметна глава. — Тя е с такива неприлично големи гърди. И толкова се гордее с това. Хм. Бюстът й е толкова едър, че няма накъде повече. Предполагам, че си бил впечатлен от фигурата й. Показа ли ти нещо?

Джейк дръпна от пурата си, остави дима бавно да се извива от устата му, после хвърли пурата в реката, когато каруцата се затъркаля по моста.

— Никога, когато целувам не го казвам, Бенър. — Той обърна глава и я прониза със светлите си сини очи. — А ти трябва да си особено доволна, че не казвам.

Ако я беше ударил, нямаше да занемее така. И да бъде обидена повече. Или по-наранена. Тя го погледна с празен поглед. Войнствената й реч рязко беше прекъсната. Тя не можеше дори да си поеме дъх. Всичкият въздух беше излязъл от гърдите й. Тя извърна глава, неспособна да го гледа повече.

Джейк безмълвно ругаеше. Той също беше изпитвал ревност, но усети настроението на Бенър веднага. Мразеше себе си за това, което трябваше да направи. Той беше постъпил жестоко.

Може би трябва да я прегърне и да се извини? Може би просто ако постави ръката си върху нея… „Не, Джейк“, каза си той. „Ако ти я обгърнеш с ръка, всичките ти добри намерения ще се провалят в ада.“

Косата й беше много тъмна и съблазнителна в нощта. Твърде много му беше харесало да я усети на лицето си. Нейният аромат се беше превърнал в нещо, което му липсваше, когато не беше край нея. Тя беше твърде красива в тази рокля. Гърдите й, изпъкващи над деколтето, изглеждаха твърде изкусителни на лунната светлина, която се изливаше върху тях сребриста и мека.

Той се опитваше да се убеди, че нежните кътчета в сърцето му таят чувства като тези на чичо към племенница. Но аргументът не беше добър. Той изпитваше възможно най-нездрави чувства, каквито не може да изпитва един чичо към племенницата си. Това добавяше и нотка на кръвосмешение.

„Не, Джейк. Не я докосвай. Ти постъпи глупаво не един път и сега двамата плащате за погрешната ти преценка. Не постъпвай глупаво отново.“

Когато каруцата влезе в двора, тя почти падна от нея в бързината си да се махне час по-скоро от него. Сърцето му се късаше, гледайки я да върви твърдо към вратата с високо вдигната глава и изправен гръб, докато знаеше, че е непоносимо унизена. Не може да я остави, без да каже нещо.

— Бенър.

Тя спря. Главата й се отпусна, после отново се вдигна, преди да се обърне и да го погледне въпросително:

— Да?

— Не трябваше да казвам това.

— Но е вярно, нали?

Той местеше погледа си от едно на друго, да не гледа страданието й.