Сандра Браун - Горещо утро

— Едно питие, Джейк?

Той тъкмо си беше изпил чашата, но прие поканата, защото знаеше, че момичетата получават процент за всяко питие, което клиентът поръча в тяхно присъствие. За Шугар конкуренцията на по-младите и хубави момичета сигурно беше голяма.

— Ще пийнеш ли едно с мен?

Тя знаеше, че я наблюдават, но твърде много й се искаше да пийне, за да му откаже. Като се наведе над бара, тя прошепна на бармана:

— Налей ми от същата бутилка като на него, а не от тази, която Мадам Прис държи тук за нас. — Тя бързо обърна развълнувани очи към него:

— Как си?

— Не мога да се оплача.

— Какво правиш в града? Не замина ли в Източен Тексас? — Тя отпи глътка уиски, подържа я в устата, дълго опитвайки вкуса, преди да преглътне.

— Тук съм, за да купувам добитък. Започваме да създаваме кошара.

Тя се усмихна открито:

— Това е хубаво, Джейк. Наистина хубаво. Радвам се за теб.

— Благодаря. Аз не съм собственик, а само управител.

— И все пак е чудесно. Радвам се, че си намерил добра работа. Кога пристигна?

— Днес следобед.

Бяха отседнали в хотел „Елис“. Ако беше сам с момчетата щяха да се настанят по-скромно. Но Джейк се отпусна и нае стаи в „Елис“ както за безопасността на Бенър, така и за нейно удобство. Той, Мика и Лий бяха в стая, свързана с нейната. Бяха на третия етаж.

— Погледни, Бенър, тук има балкон — беше казал Джейк, разтваряйки завесите. Прозорецът беше с изглед към улица „Трокмортън“, една от най-оживените в града. Той се надяваше, че потокът от пешеходци и преминаващи кабриолети и омнибуси, теглени от коне ще я впечатлят.

Тя просто кимна и леко се усмихна:

— Да, хубаво е, Джейк. Благодаря ти.

Бяха разменили само няколко думи, откакто напуснаха лагера рано сутринта. Тъй като Мика и Лий все още следяха реакциите на Джейк след измъкването си предишната нощ и се чудеха какви ли последствия ще има, те представляваха омърлушена група, когато влязоха във фоайето на хотела тази вечер.

Бяха изминали дълъг, прашен път и нямаха твърде представителен вид за чиновника на рецепцията. Държането му забележимо се подобри, когато Джейк спомена името на мистър Кълпепър, брокера на добитък, както и фактът, че Джейк предплати за две нощи в брой с парите, които беше взел от Рос за разноските по пътя.

Сега, с глава пълна с дим и шум от „Райските градини“, Джейк осъзна, че не иска да бъде тук. Беше му се струвало, че не може да дочака да излезе от тази разкошна хотелска стая към обществото, което най-добре познаваше.

— Дръж и двете врати заключени през цялото време. Не отваряй на никого, освен на мен и момчетата — беше инструктирал той Бенър преди да тръгне.

Лий и Мика споменаха, че излизат из града и ще вечерят навън. Джейк се беше погрижил вечерята на Бенър да бъде сервирана в стаята. Той дори не искаше тя да се храни долу в гостната на хотела.

— Вече ми го каза сто пъти. Разбрах.

Тя стоеше до прозореца, гледайки през него като затворник в килия. Ако се съди по начина, по който го каза, Джейк трябваше да признае, че е така.

— Всичко, което искам, е да се изкъпя и да си легна!

— Добре тогава — каза той, внезапно загубил желание да излиза. — Довиждане.

— Довиждане.

Тя изглеждаше толкова посърнала и тъжна, че той почти беше готов да остане с нея. Но още преди да си го е помислил, се втурна навън.

Сега се питаше какво, по дяволите, прави тук. Въпреки че Бенър почти не разговаряше с него след това, което се случи миналата нощ, той предпочиташе нейната компания пред тази шумна тълпа. Предпочиташе да гледа нейното лице, дори и сърдито, пред всяка от тези боядисани проститутки, които се разхождаха покрай него с приканващи, прелъстителни очи.

Шугар беше изпила питието. Джейк й се усмихна.

— Има две момчета с мен.

— Къде са? — попита тя. Независимо от мрачното си настроение, Джейк се засмя:

— Събират кураж навън, предполагам. Утре ще има много работа, така че им казах да ограничат развлеченията си до стрелбищата. Ще ги доведа утре вечер и ще ти ги представя.

Тя сложи ръката си върху неговата:

— Благодаря, Джейк. Ценя това — погледът й стана още по-топъл и тя стисна ръката му. Това беше предложение, направено с надежда.

Ъгълчетата на устните му се отпуснаха надолу и поклати отрицателно глава.

— Не искам да пилееш ценното си време със стар скитник като мен. Иди си намери някой богат клиент.

Той деликатно се беше отказал, а тя беше достатъчно деликатна да приеме отказа му по същия начин.