Сандра Браун - Горещо утро

Тя видя как той преминава портала. Точно в този момент той се сблъска с човека, пресичащ хола. Явно непознатият беше спечелил на масата за покер. Той бе навел глава и си броеше парите. Затова не видя Джейк.

Искрицата враждебност, проблеснала за момент между тях, нямаше нищо общо със сблъскването и другият отстъпи назад, сякаш беше видял призрак. Джейк автоматично посегна към пистолета си, въпреки че не го извади. Даже от другия ъгъл на стаята, Присила успя усети омразата между тях. Тя познаваше този израз лицето на Джейк. То беше твърдо и затворено. Очите бяха неумолими и студени като замръзнали езера.

Непознатият се отмести пръв. Той направи няколко крачки встрани и забърза към бара. Присила видя в очите на Джейк го проследиха, след това се завъртя пети и изскочи навън.

Присила усети как всеки нерв в тялото й се отпуска! Едва сега разбра колко напрегната е била, защото мислеше, че Джейк ще го убие на място. Само това й липсваше Още едно убийство и религиозните фанатици щяха отново да се изсипят на главата й. Тя лениво започна да си вее с ветрилото, намалявайки временното напрежение. Все пак, вечерта обещаваше да бъде забавна. Джейк определено се интересуваше от този човек. А това, което представляваше интерес за Джейк, интересуваше и нея.

Знаейки, че изглежда съблазнителна, тя се приближи до мъжа, който тъкмо си беше изпил питието и си поръчваше друго.

— Здрасти — гласът й беше игрив като очите й.

Той обърна глава и не можа да реагира веднага. Очите му се разшириха, обхождайки надолу тялото й след това се върнаха към гърдите.

— Е-е, здрасти.

— Никога не съм те виждала преди.

— Никога не съм идвал тук преди. Не съм знаел какво изпускам.

— Видях, че спечели много. Джобовете ти са претъпкани.

Тя посочи с ветрилото към издутите му джобове, но го погъделичка не само там.

— Предполагам, че си струва да похарча част от тях за някого. За някоя красива като теб — прошепна той.

Присила се усмихна самодоволно и с един удар затвори ветрилото.

— Казвам се Присила.

Очите му отново се разшириха:

— Ти си Присила?

— Чувал ли си за мен?

— Няма мъж в щата, независимо на каква възраст е, който да не е чувал за теб.

Тя се усмихна:

— Разочарован ли си?

Той се обърна изцяло към нея и прокара лакът през пищния й бюст.

— Това трябва да се провери, нали?

— Сто долара — тя махна невидимо боклуче от ревера му.

Той подсвирна:

— Много е.

Присила лекичко подраскваше с маникюра си долната му устна.

— Заслужавам си го.

Тя беше нарушила собствените си правила. Един мъж трябваше да е бил редовен клиент дълго преди тя да се заеме с него лично. През това време тя научаваше семейното му положение, имената на децата му и прислужниците му, какво работи, към коя църква принадлежи, какво обича да яде и пие и по колко, какви пури предпочита, с какво се занимава в свободното си време, какво обича да прави в леглото, къде си държи парите и колко са.

Но това беше изключение и то заради Джейк. Той държа странно и имаше нещо против този човек. Тя ще да свърши работата си, за да узнае какво е то.

— Е?

Той бръкна в джоба си и извади нужните банкноти. Тя ги стисна и се усмихна подканящо.

— Оттук.

Когато вратата на нейната стая се затвори, тя обви ръце около врата му и го целуна, извивайки тялото си по неговото. Колкото по-скоро свърши с това, толкова по-бързо щеше да се върне към нощните си задължения в „Райските градини“.

— Проклета лейди, задръж малко или ще умра преди да съм си свалил панталона.

— Няма да позволим това да стане, нали?

С умели ръце тя започна да го съблича. Въздъхна, когато го намери твърд и готов.

— Как се казваш, победителю?

— Шелдън — прошепна той. — Грейди Шелдън.

— Кой е?

— Аз съм.

Силуетът на Джейк запълни вратата. Стаята на Бенър беше тъмна. Една лампа светеше слабо в стаята, която той споделяше с Лий и Мика. Но в ивицата светлина той я видя седнала, притискаща завивките към гърдите си. Косата й беше в безпорядък, улавяйки светлина с вълнистите си разпуснати кичури. Очите й бяха разширени от страх, тъй като току-що се беше събудила, когато той отвори вратата.

Бенър в леглото, мека и разсъблечена. За първи път тази вечер Джейк почувства възбуда. Как можеше това момиче само на осемнадесет, облечено в прилична нощница, която и монахиня би одобрила, да предизвика желание в него, докато нито опипванията на Присила, нито полуголите проститутки не можеха да го възбудят.