Сандра Браун - Горещо утро

— Какво правиш? — гласът й беше пресипнал, сънен шепот, който го докосваше в тъмнината.

— Дойдох да проверя дали всичко е наред.

Тя легна отново на възглавницата и придърпа чаршафа до брадичката си.

— Не са ли се върнали още Лий и Мика?

Джейк поклати глава:

— Не. Вероятно ще се върнат скоро.

— Какво… къде беше? — струваше й усилие да зададе този въпрос.

Тя го гледаше — очите й се рееха разсеяно по тавана.

— Никъде.

— Бил си някъде.

— Не е място, за което трябва да знаеш, Бенър.

— При нея.

— При коя?

— Присила Уоткинс.

— Може би.

— Довърши ли с нея това, което започна с мен снощи?

— По дяволите, да питаш такива неща!

— Е, направи ли го?

— Не е твоя работа.

Тя седна отново. Завивките се спуснаха до кръста й.

— Моя работа е — каза тя, удряйки с юмрук по дюшека. — След като ме заключваш в стаята, за да отидеш при нея. Момчетата излязоха да пиянстват, ти също. Само аз останах да вися тук, в тази стая.

— Момчетата могат да се грижат за себе си.

— Аз също.

Той въздъхна дълбоко. Не ставаше така както той го искаше. Беше доволен, че тя се събуди. Искаше да говори с нея, да чуе гласа й и да открие следа от прошка за това, което се случи снощи. Може би щеше да я прегърне, да докосва косата й, да целува бузите й, да каже колко съжалява, че я е наранил отново. Тогава сигурно би могъл да й обясни, че изпитва твърде много нежност към нея; че тя е твърде различна от жените, на които плаща… и може би, да, може би тя щеше да разбере?

Но те отново спряха.

— Бенър, нали ти е ясно, че не можеш да обикаляш Форт Уърт без придружител?

— Ти можеше да ме придружиш. Вместо това ме набута в тази стая, заключи ме и отиде при твоята проститутка. Там отиде, нали?

— Да. Видях Присила. Сега доволна ли си?

Тя го гледа безмълвна и наранена няколко секунди преди да легне отново и да му обърне гръб.

„Глупачка“, промърмори той, затръшвайки вратата между двете стаи. Хотелската стая се затвори като клетка около него и той закрачи напред-назад. Размишляваше дали да се върне и да й се извини, че я е заключил. Можеше да й предложи да я разведе из града след като свършат работа с Кълпепър. Но той не намери сили да се довери на себе си. Тя си мислеше, че е задоволил желанието си с Присила. А не знаеше, че изгаря от желание сега.

Джейк се тръшна на леглото и си свали обувките. Трябва ли да предупреди Бенър, че Шелдън е в града? Той би го убил тази нощ. Силата на омразата го плашеше. Шелдън беше опасност за Коулманови. Но отношението му към Бенър правеше омразата му убийствена.

Шелдън явно не беше в траур заради жена си, нероденото бебе и тъста си. Не се държеше и като мъж, чакащ отговор на предложението си за женитба. Той се държеше самоуверено и сигурно, сякаш отговора, който чакаше беше известен предварително. Такова нахалство дразнеше Джейк.

И какво, по дяволите, правеше той във Форт Уърт? Джейк погледна към вратата, свързваща двете стаи. Бенър не можеше да е останала незабелязана в Ларсен, докато се е приготвяла да тръгне с тях. Можеше ли Шелдън да е дошъл тук след нея нарочно, като си е мислил, че тя ще е по-склонна да приеме предложението му, когато е извън закрилата на семейството си?

Е, независимо дали Бенър му е сърдита или не, Джейк реши да не се отделя от нея на следващия ден. Нямаше да позволи Шелдън да се приближи до Бенър.

Той погледна ръцете си и се изненада, като ги видя свити в юмруци и побелели от стискане. Беше си ги представил около врата на Шелдън. Точно това искаше да направи той с всеки мъж, който докоснеше Бенър. Не можеше да понесе мисълта за нечии ръце върху нея. Освен собствените си.

Ругаейки се, той се върна в леглото и се опита да се отърве от мисълта за тях двамата — той и Бенър заедно.

Бенър, с коса и кожа, мокра и ухаеща на сапун.

Бенър, с отвръщащи устни под неговите.

Бенър, с бедра обвили неговите.

Бенър, с гърди, топящи се под езика му.

Представите упорито го измъчваха, докато собствената му ръка не донесе облекчение на слабините му.

Поток от сълзи продължаваше да се стича по бузите й в несекващи вадички. Слава Богу, че не заплака пред него. Знаеше ли той, че е плакала когато я остави сама на брега на реката снощи? Кога ще спре да се унижава така? Кога ще се научи?

О, снощи той беше близко. Беше близко до това да я люби и тя знаеше, че го иска. Страстта, с която я беше целувал, не можеше да бъде измамна. Любящите докосвания на устните му върху гърдите й не можеха да са продукт на въображението.