Сандра Браун - Горещо утро

Пулсът му биеше учестено, когато тя коленичи и той разтърси раменете й. Очите му бяха горещи. Тя прокара острите си маникюри по гърдите му, раздирайки ги до кръв. От това те започнаха да се повдигат още по-тежко.

— Това ще ти струва допълнително — уведоми го тя меко.

— Колко?

— Още петдесет долара.

— Да, мили Боже, да, всичко.

Тя се усмихна очароващо и вдигна глава към слабините му. Информацията, която й беше предоставил, беше безценна. Той си заслужи удоволствието.

Джейк и Бенър закусиха рано. Срещата им с мистър Кълпепър беше насрочена за десет часа.

— Вие двамата изглеждате ужасно — каза Джейк Лий и Мика, когато те приближиха масата в гостната хотела. Лицата им бяха посивели и подпухнали. Червея жилки прорязваха очните им ябълки.

Лий се тръшна на стола до Бенър и като подпря ръце главата си, въздъхна:

— Чувстваме се ужасно. Бенър, би ли ми наляла малко кафе? Ръцете ми така треперят, че едва се избръснах.

Като изсумтя неодобрително, тя наля силно черно кафе за него и за Мика.

— Щом не можете да се справите, по-добре не пийте — каза Джейк дълбокомислено.

Той заговорнически се усмихна на Бенър и намига. Тя го изгледа със студено пренебрежение. Той беше прекарал ужасна нощ заради нея и снизходителното й отношение го ядоса. Джейк изкара лошото си настроение на момчетата:

— Побързайте, и не искам мистър Кълпепър да помисли, че има работа с пияници.

Те решиха да отидат пеша до брокерската кантора. Форт Уърт гъмжеше от живот. Бенър, въпреки че беше решила да се сърди през целия ден, беше погълната от оживлението на града. Витрините блестяха с изкусители стоки. Улиците — претъпкани от движение. Каруци, натоварени с продукти и раздърпани деца, кокетни кабриолети с добре облечени дами, каубои на коне, омнибуси препълнени от хора, които бързат по работа.

Градът излъчваше енергия и тя беше заразителна. Когато стигнаха до сградата, в която се намираше кабинетът на мистър Кълпепър, очите на Бенър блеснаха. Дори настроението на мъжете се беше подобрило.

Джейк улови погледа на Бенър, докато държеше вратата. Когато тя минаваше край него той каза:

— Изглеждаше наистина привлекателна тази сутрин, Бенър.

Главата й се замая. Имаше ли скрита ирония в комплимента? Не. Сините му очи горяха твърдо отправени към нейните.

— Благодаря, Джейк.

Тя носеше същия костюм, който той й беше подарил с насмешка преди два дни. Беше приготвяла грижливо багажа си, знаейки че ще й потрябва за срещата с Кълпепър. Тази сутрин беше опънала гънките на шапката си, колкото можеше и беше върнала формата й върху косата си, прибрана високо. На ушите си носеше седефени обици. Тя знаеше, че изглежда делова, и въпреки това — женствена. И Джейк го беше забелязал.

— Ти също изглеждаш добре — каза му тя, докато се изкачваха по стълбите. Той беше в същите дрехи, с които дойде на сватбата й.

— Благодаря — усмихна се той самоуверено.

Един разтревожен чиновник ги въведе в кабинета на мистър Кълпепър на втория етаж. Брокерът очевидно се изненада, когато Бенър влезе с останалите, но прикри изненадата си, като и подаде стол.

Кабинетът беше на зает човек. Мебелите бяха твърде прашни, а бюрото — отрупано с книжа, документи и квитанции от продажби и всички изглеждаха трудно разбираеми и официални. Рафтовете зад бюрото се огъваха от книги, папки и регистри по продажбите на добитък.

Лий и Мика седнаха на коравото канапе до стената, доволни от слънчевата светлина, струяща през високите прозорци. Те оставиха Джейк да се занимава със сключването на сделките.

Отначало мистър Кълпепър адресираше всичко, което казваше към Джейк, но след като Бенър зададе няколко точни и интелигентни въпроса и той научи, че тя истинският собственик на ранчото, за което купува добитък, той насочи отговорите си към нея.

За половин час те се споразумяха за цената на малкото стадо, двадесет и девет хиърфордски крави и един бивол.

Кълпепър размисли за момент:

— Имам и един брамански бивол, който е доказал ъ-ъ-ъ… романтичната си натура — допълни той специално за Бенър. — Той е ценен, но мога да смъкна цената за него. Интересува ли ви това?

Джейк поклати глава:

— Те са добри за Южен Тексас. Ще започнем с кравите.

— Много добре. Готови ли сте да оформим продажбата? — попита мистър Кълпепър.

— Всичко изглежда добре — каза Джейк, — но аз искам първо да видя.

Усмивката му беше дружелюбна, но очите му показваха, че държи на работата си. Брокерът беше объркан. Беше смятал Джейк за приятен човек, но просто каубой. Сега той се държеше като подозрителен бизнесмен, от когото Кълпепър не можеше да не се възхити.