Сандра Браун - Горещо утро

— Разбира се, разбира се. Да отидем ли да ги огледаме? Ще бъде ли удобно веднага? Можем да вземем моя кабриолет.

Джейк стана:

— Чудесно.

Кълпепър извика чиновника и го помоли да се погрижи кабриолетът му да чака отпред. Всички тръгнаха надолу. Джейк се обърна към Лий и Мика:

— Върнете Бенър в хотела. Не е нужно всички да идвате.

— Ще ви придружа — каза Бенър.

Преди Джейк да успее да отговори, Лий се намеси:

— Бенър, не можеш да дойдеш там.

— Забранено ли е за жени?

— Не е място за тях, това е всичко — каза Мика дипломатично — всякаква измет се върти там.

— Това не ме интересува. Ще видя добитъка, който купувам.

— Тръгвайте! — каза Джейк на момчетата. — Ще се видим по-късно. — Джейк взе Бенър под ръка и я изведе на тротоара, където стоеше Кълпепър до своя кабриолет. Той видя Лий и Мика да се отдалечават без Бенър и се обърна към Джейк:

— Младата дама ще дойде ли с нас? — попита той невярващо.

— Да, младата дама идва с нас — отговори намръщен Джейк, докато й помагаше да се качи в кабриолета. Той се надяваше да не се наложи да се бие с някого заради дръзко поведение към нея, преди да се е мръкнало.

По-нататък всичко тръгна без проблеми. Бенър беше очарована от белите муцуни на говедата. Червеникавата им козина блестеше на слънцето. Тя се любуваше на кравите, но отдалеч заобиколи бивола.

— Това е разплоден добитък, Бенър — каза Джейк като й се усмихваше, докато тя потупваше една крава между раздалечените очи — това не са домашни любимци.

— Зная. Но ще са мои и имам намерение да дам име на всяка от тях.

Той снизходително се засмя. Документът за продажбата беше на безопасно място в джоба му. Рос щеше да бъде доволен от сделката, която беше направил. Имаше добри новини и от железопътното бюро. Очакваше се стачката да завърши тази нощ. Вече беше уредил да се натовари добитъка в специални вагони на първия влак за Ларсен.

Почувствал се с леко сърце също като Бенър, той обви ръце около кръста й и я свали на земята:

— Е, Бенър, момиче, имаме си стадо.

— И това е само началото, Джейк, само началото.

— Можеш да се обзаложиш, че е така.

— Бях спряла да дишам — каза тя. — Не знаех дали мистър Кълпепър ще приеме последното ти предложение или не. Беше чудесен. Седиш си толкова спокоен и сдържан… Щеше ми се да те ритна по кокалчето.

Тя извика през смях, когато той я завъртя без да обръща внимание на странните погледи, които им хвърляха.

— Аз съм истински търговец, не знаеше ли?

Когато я сложи обратно на земята, той не я пусна, а остави ръцете си обвити около тънката й талия. Нейния ръце също не се дръпнаха от раменете му. Той погледна надолу към светналото й лице. В миглите й светеше дъгата, когато тя примижа срещу бляскащото слънце Той виждаше отчетливо всяка от луничките й, пръснати безразборно около носа и по скулите.

Горещият прашен и миризлив въздух в двора едва ли напомняше рая, но той се съмняваше, че би се чувства по-добре, отколкото сега. Гледайки лицето на Бенър, изпълнено с очакване, той не се чувстваше стар, уморен и циничен, а млад и амбициозен. Струваше му се, че сега е моментът да докаже, че и той струва нещо все пак. По дяволите, в този момент той усещаше, че може да вземе тези тридесет глави добитък и с малко късмет да ги превърне в най-хубавата ферма в целия проклет щат. За пръв път от много време усмивката извираше от душата му. Тя изтри предпазливостта, която винаги се таеше в очите му и отпусна горчивите линии около устата.

— Какво би искала да правиш?

— Да правя ли? — повтори Бенър.

Докато устните му се усмихваха щастливо, тя би искала да ги вкуси, да усети тази рядка радост, която беше в него. Но гордостта не й позволяваше да поиска от него да я целуне.

— Днес е твой ден — каза Джейк, усетил объркването й. — Само кажи какво искаш и ще го имаш. Какво искаш да видиш и да правиш? Да започнем с разходка с омнибус.

Всъщност, за нея нямаше значение какво правят, а имаше цялото внимание на Джейк и това беше достатъчно.

Те се возиха из Форт Уърт и околностите. Ядоха бифтек в изискан ресторант и поляха новото стадо с бутилка вино. Сам пийнал, Джейк не й позволи да изпие третата чаша.

После напазаруваха. Бенър го мъкнеше от един магазин в друг, а той неохотно отстъпваше. Тя избра бродирана кърпичка за Лидия, престилка за Мама и лула за Рос.

— Пуши ли той лула? — попита Джейк.

— Сега ще пуши.

Тя отметна глава назад и се разсмя. Ако го беше накарала да изяде лулата щеше да го стори. Тя беше покоряваща с тези танцуващи очи като хамелеон, които, изглежда, променяха цвета си в зависимост от настроенията й. Червените, усмихващи се устни бяха способни да изразят безумна страст и спомена за последната им целувка накара сърцето му да подскочи. Човек можеше да гледа това изразително лице сто години и нямаше да се отегчи. Само дискретното покашляне на продавача го върна в действителността. Той плати за покупките и те се върнаха в хотела да се освежат и да хапнат.