Сандра Браун - Горещо утро

Беше се съгласил да я заведе на опера за вечерното представление на „Бягството на сестра ми“.

— Лий и Мика няма ли да дойдат с нас? — попита тя, проправяйки си път към местата им на балкона.

Беше чула тих разговор зад вратата на стаята си, но не можа да различи думите.

— Те имат друга работа — каза Джейк.

— Не предпочиташ ли и ти „другата работа“ вместо да се занимаваш с мен?

Той я стисна за ръката и я поведе по пътеката към меките столове.

— Не.

Когато тя повдигна пълни със съмнение очи, той повтори:

— Не.

Те се усмихнаха един на друг. Представлението започваше. Тя не коментира повече, макар, че се надяваше, че той казва истината. Това беше един от най-щастливите дни в живота й.

Когато се върнаха в хотела, той отключи вратата на нейната стая и я последва вътре.

— Нека да хвърля един поглед. Тя светна лампата и си свали шапката, ръкавиците и сакото, докато той отвори вратите на гардероба, надникна зад завесите и под леглото. Като издухваше праха от ръцете си, той стана:

— Всичко е наред.

— Добре.

— Е…

— Благодаря ти за днес, Джейк. Прекарах чудесно.

— Радвам се. Ти заслужаваше един ден за развлечения.

Беше толкова красива, както стоеше в златистата светлина на лампата. Искаше му се да докосне жабото на блузата й, само за да види дали дантелата е толкова мека, колкото изглеждаше. И косата й. И бузата й. И устата й.

Бенър огъваше програмата, която беше взела от операта, забравила, че имаше намерение да я занесе вкъщи и да я покаже на Лидия и Мама преди да я прибере в кутията си за спомени.

— Ти не остана с мен само по тази причина, нали?

— Каква причина?

— Защото смяташ, че го заслужавам, че ми го дължиш — тя наведе очи, — за да изкупиш нещо друго.

Джейк удари шапката в коляното си.

— Никога няма да мога да изкупя онази нощ, Бенър. Аз наистина се старая да живея с това — той пристъпи към нея. — Прекарах днешния ден с теб, защото така исках.

И това отчасти беше истина. Разбира се, той я беше държал далече от хотела, за да не остави възможност на Шелдън да я види. Но зад този благороден жест Джейк криеше, че иска да се наслаждава на присъствието й. И беше прекарал дяволски хубаво. Дори гледането на глупавата опера не беше толкова лошо, тъй като Бенър беше близо до него в тъмнината, лакътят й бе отпуснат до неговия, коляното й случайно докосваше неговото.

Сега, когато тя вдигна очи, те блестяха от сълзи.

— Благодаря, че го каза.

Повдигайки се на пръсти, тя лекичко целуна бузата му.

Джейк се бореше със себе си. Ако я целуне, ако истински я целуне, той нямаше да я остави и да си отиде. Стаята беше уютна, а леглото — твърде удобно. И въпреки, че сега вероятно й се струва, че е готова да се люби с него, на сутринта щеше да се мрази за случилото се. Затова той взе ръката й и нежно я целуна. После, тъй като не беше светец, обърна ръката й и положи гореща, прочувствена целувка върху дланта й. Преди да се е отказал, той я остави, затваряйки плътно вратата след себе си.

Бенър го гледаше със смесени чувства. Тя беше разочарована, че не я беше прегърнал и целунал страстно. Но и не беше отишъл при Присила или някоя друга жена тази вечер. Беше избрал да остане с нея. През целия ден се беше отнасял към нея изискано, но тя чувстваше желанието му, кипящо под повърхността.

Тя притежаваше две неща на своя страна: времето и близостта. Споделяха едно ранчо. Трябваше да работят заедно. През това време той можеше да се влюби в нея. Тя щеше да положи грижи за това. Трябваше й още малко… Удовлетворена от този ден, тя заспа веднага.

След няколко часа я събуди някакъв шум, идващ през вратата, свързваща двете стаи. Тя се обърна настрана и се усмихна в тъмнината. Лий и Мика се връщаха след една безпътна нощ. Тя чу бързо прошепнати думи, отваряне на врата, последвано от тихо изщракване.

Някой беше излязъл.

Без да се замисля, тя отметна завивките и се намери пред вратата. Внимателно я отвори и промуши глава навън. Джейк вървеше по постлания с килим коридор и закопчаваше кобура си. Той бързаше. На площадката зави и изчезна от погледа й.

Отчаянието обгърна Бенър като тежка, парализираща крайниците мантия. Тя унило се върна в леглото. Той беше чакал докато момчетата се върнат, беше чакал тя да заспи дълбоко и се бе измъкнал като крадец при своята проститутка. Всичко, което беше казал и направил днес е било лъжа, лъжа, която е трябвало да я укроти. Той знаеше, че перушината й е настръхнала от миналата нощ и просто я беше попригладил, за да я успокои.