Сандра Браун - Горещо утро

Присила лежеше, дишайки тежко, подпряна на лакът, с повдигащи се гърди. Тя го гледаше с омраза как излиза. Той я унижаваше за последен път. Дори и да трябва да умре, тя щеше да нанесе удара си на Джейк Лангстън, да го нарани толкова лошо, че никога да не може да се възстанови.

И пътят към него минаваше през Бенър Коулман.

Бенър спа до късно. Когато се събуди, почука на свързващата врата и след като не получи никакъв отговор, я отвори. Стаята беше празна. Мъжете ги нямаше. Но тя нямаше намерение да стои затворена в хотелска стая. Щом като Джейк можеше да я мами, няма защо да се безпокои, че ще се разсърди заради излизането й.

Тя облече костюм и хапна набързо закуската си гостната на хотела. Беше светъл, слънчев съботен ден. Улиците бяха оживени. Бенър излезе от хотела и тръгна тротоара. Тя се огледа, опитвайки се да реши накъде тръгне най-напред. Може би да почака следващия омнибус?

— Бенър Коулман?

Чула името си, тя се обърна. Веднага позна жената. Може би очите й я издадоха. Бяха остри и пресметлив и Бенър помисли, че животът не крие изненади за тези студени, сиви очи. Те не говореха нищо, а само показваха опитност, която разкриваше нейния живот и това дори я правеше да изглежда по-стара. Дрехите й изненадаха Бенър. Тя беше очаквала проститутски украшения, дрехи от лъскав плат и претрупаност във всичко. Вместо това жената носеше добре ушит син костюм. Единствената украса към костюма беше черно перо в шапката, което извиваше над нея. Ръцете й бяха в ръкавици. Тя носеше чадърче, което подхождаше на костюма, но не беше отворено, когато пристъпи изпод сянката.

— Аз съм…

— Зная коя сте, мис Уоткинс — каза Бенър.

Присила вдигна вежди, но не каза нищо. Бенър Коулман беше неприемлива изненада. Беше по-хубава от Лидия. И по-екзотична, и по-женствена. Тя притежава цялата женственост на Лидия и привлекателността Рос. Гледаше я едно силно лице, а й се щеше то да уплашено. Тя очакваше, че дъщерята на Коулман ще се скрие ужасена от нея.

Присила търгуваше с женска плът. Тя нямаше да успее с Бенър Колуман. Мисълта я вбеси. Бенър беше млада, руменината на бузите й беше истинска. Името й беше уважавано. Хората не я отбягваха по улиците. Младост, естествена красота, уважение. Тя имаше всичко, което Присила презираше, но на което тайно завиждаше.

— Значи сте чували за мен!

— Да — Бенър не се впусна в обяснения.

Не беше обидена, че отявлена проститутка я е спряла на публично място. Тя я мразеше, тъй като беше партньорка на Джейк в леглото, но в същото време беше изпълнена с любопитство.

— От Джейк?

— Да.

— О, Джейк — Присила за миг притвори очи и дълбоко въздъхна. Когато отново ги отвори, тя тържествуваше заради израза, появил се върху лицето на Бенър. Значи тя беше влюбена в него! От това ще излезе нещо страхотно!

— Ние с Джейк сме… приятели… от дълго време.

— Да, зная.

— Той беше още момче, когато го срещнах. — Клепките й се спуснаха. Сега е вълнуващ мъж, нали?

— Той винаги е бил вълнуващ за мен.

— Разбира се — каза Присила почти съчувствено. — Вие не сте го познавала като момче. Как са родителите ви? Знаете ли, аз ги познавах преди много години.

— Да, при пътуването ви. Те са ми разказвали за вас.

— Така ли?

Бенър блъфираше.

— Чувала съм да споменават за вас.

Присила беше смутена.

— Предполагам, че сте чувала — тя наклони глава. — Приличате и на двамата. Вие сте много привлекателно момиче.

— Благодаря.

— Също и брат ви. Изключително привлекателен. — Ако искаше да шокира Бенър, че Лий е бил в „Райските градини“, тя грешеше.

— Знам, че е ходил в публичния ви дом снощи, мис Уоткинс. Благодаря за комплимента. И аз мисля, че е привлекателен.

Присила не беше толкова доволна, колкото очакваше. Предизвикателството, което беше планирала не успяваше.

Бенър не забелязваше пристигането и заминаването на омнибусите. Не забелязваше и множеството погледи, които минувачите хвърляха върху жената до нея. Присила Уоткинс представляваше заплаха. Тя не беше открита, но присъстваше. Бенър я чувстваше с всяка фибра на тялото си.

Тя беше като добре изрисувана ябълка, примамлива, привличаща с вълнуващото си съвършенство. Но Бенър усещаше гнилостта й отвътре.

— Разбира се, той само наполовина ви е брат, нали? — каза Присила, подхващайки тази нишка от разговора.

— Да, майка му е умряла, когато се е родил. Станало е преди мама и татко да се запознаят. Но вие знаете това, мис Уоткинс. Вие сте била там.