Сандра Браун - Горещо утро

— Добре съм, Джейк. Просто бях изненадана, че тя ме спря на улицата.

— Спря ли те?

— Това е твърде силна дума — каза тя и неспокойно стана.

Сега, когато вече знаеше, искаше да го забрави. Със сигурност не искаше да задълбочава разговора. Сега Бенър знаеше защо той така ревностно пазеше тайната на майка й. Той не искаше никой да мисли лошо за Лидия. Той я обожаваше, а това също я нараняваше.

— Присила ме заговори и ме попита за мама и татко! И спомена за Лий. Искаше да ме шокира като ми съобщи, че той е бил в публичният дом. Казах й, че вече го знам. Това е всичко. Тогава дойде ти.

От лъжата й стана неприятно горещо и тя съблече сакото си и го сложи на леглото. Вече се бе отказала от разходката.

Джейк не беше убеден, че тя му разказва целия си разговор с Присила, но знаеше, че това е всичко, което можеше да измъкне от нея. Ако Присила й е казала нещо за Грейди, Бенър го пазеше за себе си.

— Върнах се да ти кажа, че заминаваме.

— Кога?

— Скоро. Влаковете вече се движат. Купих билети. Тръгваме веднага след обяд. Оставих момчетата да се погрижат добитъка и конете да бъдат натоварени. Дойдох да ти кажа да събереш багажа си.

— Добре! — Друг път тя би искала да останат още няколко дни, но сега всичко беше различно. Тя се питаше защо бяха необходими лъжи и тайни? Защо майка й не й е казала за другото бебе? Защо никой не й е казал? Мозес? Мама? Джейк? Освен ако не е нещо, от което да се срамуват?

— Можеш ли да останеш сама?

Сега Джейк стоеше до нея. Тя вдигна глава и го погледна в сините очи. Каква тайна криеха те? Те толкова рядко се отваряха за света. Толкова рядко издаваха мислите и чувствата на Джейк.

— Да, ще бъде добре.

Той изглеждаше така, сякаш ще я докосна. Ръцете му се повдигнаха, но после се отпуснаха надолу.

— Ще се върна за теб около единадесет часа.

Тя кимна, но не каза нищо, въпреки, че копнееше да го задържи. Нито измамната, последна нощ, нито дори фактът, че не я обича, не можеха да подтиснат желанието й да се притисне към него. Душата й крещеше за силната му ласка. Тялото й жадуваше за топлината на неговото. Тя усещаше, че това я пронизва до кости.

Но тя беше молила за любовта му неведнъж и беше отблъсната. Нямаше да моли отново.

Той отиде до вратата, отвори я и се спря.

— Бенър?

Изчака, докато очите й срещнаха неговите.

— Сигурна ли си, че всичко е наред?

— Да — тя се насили да се засмее леко. — Ще отидеш ли до влака, за да се погрижиш за моите крави? Ако не го направиш, ще те уволня и ще назнача нов управител.

Той също се опита да се усмихне, но не се получи. Джейк повдигна шапката си и остави Бенър сама. Докато слизаше по стълбите, челюстите му бяха силно стиснати. Пътуването не беше нищо друго, освен кошмар. Не можеха да си отидат от Форт Уърт достатъчно бързо, както му се искаше.

Бенър сгъна дрехите си в торбата, прибра и останалите вещи. Остави само костюма, знаейки, че като стигнат в Ларсен ще трябва да смени наетия кон за каруцата си. Когато всичко беше готово, тя се върна до прозореца и се загледа в движението, чудейки се дали хората които вървяха със загрижен вид имаха проблеми като нея. Необходимо ли е да изпита такива мъки, за да порасне! Очевидно, майка й ги е изпитала. Какъв е бил нейният живот преди деня, когато Джейк и Люк са я намерили гората? Защо те всички пазят тайната за „мъртвороденото“ бебе? Защо Джейк се беше измъкнал миналата нощ, след като през целия ден беше толкова мил? Защо предпочита леглото на Присила пред нейното?

Защо, защо, защо?

Въпросите се въртяха като крилата на мелница съзнанието й без да дават отговор. Ще има ли тя някога всички отговори? Наближаваше единадесет, когато някой почука на вратата.

— Влез — каза тя без колебание.

Чу как вратата зад нея се отваря, след това се затваря. Обърна се. Не беше Джейк този, който стоеше на прага. Не беше и Лий. Нито Мика.

— Грейди?

— Здравей, Бенър.

— Какво, за Бога, правиш тук?

— Лангстън не ти ли е казал, че съм в града?

Той хвърли огромната си шапка на масата. Беше облечен в нает костюм. Бялата му риза беше без петна и с висока яка. Но лицето му беше потно, а около подпухналите му очи се забелязваха тънки бръчки.

— Не. Кога видя Джейк?

— Онази нощ. Досега се опитвах да те видя. Той те държи под ключ.

Необяснимо защо, тя се изплаши от Грейди. Съвсем не подхождаше на джентълмен да идва при неомъжена жена в хотелската й стая. Тя дори не си беше помисляла за тази подробност, когато бяха сами с Джейк, но искаше да обърне внимание за това на Грейди с надеждата, че той ще си отиде. Начинът, по който я гледаше, решителната светлина в очите му я правеха нервна.