Сандра Браун - Горещо утро

Присила смътно си спомняше деня, когато Шугар започна да работи при нея. Беше споменала, че е дошла с родителите си от Тенеси в Тексас. Лицето на Шугар бе светнало. Беше я попитала дали един мъж на име Коулман, е бил с тяхната група. После бяха разговаряли друго, а Присила беше помислила, че това не са нищо повече от дрънканици на проститутка, недоволна от предишното си място.

— Кажи ми, как срещна Рос Коулман?

Шугар се усмихна и посегна към чашата.

— Точно така. Името му беше Коулман.

Очите на Присила блеснаха, докато гледаше как Шугар отпива дълга, жадна глътка. Устните й се изкривиха в доволна усмивка. Тя й доля нова чаша.

Бенър се поклащаше в ритъма на влака. Поклащането я отпускаше; истинска приспивна песен.

В купето нахлуваше мрак. Само няколко стратегически поставени лампи светеха слабо.

Тя погледна към мъжа, който седеше до нея. Той гледаше през прозореца. Сякаш почувствал погледа й върху себе си, Джейк обърна глава. Веждите светлееха на засенченото му лице. Изпод тях я погледнаха невероятно сините му очи. Един дълъг миг те се гледаха. Бенър знаеше, че всяка мисъл се отпечатва върху лицето й. Тормозът около миналото на майка й, новината, че е имала мъртвородено дете, възмутителното отношение на Грейди към нея — всичко това се сливаше в огнен вихър в душата й. Тя беше произлязла от нещастието.

Но когато погледна лицето на Джейк, любовта й към него измести всичко.

— Благодаря — устните й едва се помръднаха.

Думите бяха по-скоро издишани, отколкото произнесени. Но той ги чу и се усмихна с ъгълчето на устните си.

— Затова, че набих един човек, който си го заслужаваше? — той изпъна пръстите си. — Не трябва да ми благодариш. Бенър. Удоволствието беше мое.

Тя поклати глава.

— Ти си там, където има нужда от теб.

— Бих искал винаги да бъде така.

Джейк осъзна, че е изрекъл на глас мислите си. Нямаше защо да се бори срещу това; и той беше уморен да бяга от него и да се преструва, че то не съществува.

Проклет да е, ако знае какво трябва да направи. Макар това да означава, че трябва да отиде при Рос с шапка в ръка и рискувайки да бъде застрелян, да признае всичко. Той беше използвал заплахата от Шелдън, физическото му насилие над Бенър за извинение, че се нахвърли върху него. Сега, часове след това, трябваше да признае, че го беше направил от чиста ревност. Беше заслепен от нея. Дори Шелдън да беше прегръщал нежно Бенър, да беше я целувал леко, той щеше да изпита същия прилив на гняв, който го караше да го убие само за това, че я е докоснал. Какво щяха да си помислят Рос и Лидия, собствената му майка, когато обяви, че иска да се ожени за Бенър? Но това нямаше значение. Нищо — нито те, нито тяхното мнение значеха повече от жената, която го гледаше сега, събуждайки чувствата му с всеки свой поглед. Дори мнението на Лидия нямаше значение. Той не можеше да се примири съвсем с това, но и не се опита. Бенър беше всичко, което искаше сега, а тя му говореше отново.

— Наистина ли?

— Дали искам винаги да бъда при теб, когато има нужда?

Тя кимна.

— Да, Бенър.

Той прокара пръсти по устните й.

— Този кучи син направи ли ти нещо?

— Не.

— Нищо?

— Не. Ти дойде точно навреме.

Джейк обхвана нежно лицето й и тя го притисна дланта му. Ако продължава да я докосва така, той щеше да е отговорен, ако направи някаква глупост. Но, дяволите, хората вероятно се целуват във влака непрекъснато и слънцето все още изгрява и залязва навреме.

Той погледна през пътечката към Лий и Мика. Със скрити под шапките лица, те кротко спяха.

Джейк прегърна Бенър през раменете и я притегли към себе си. Наведе глава. Устните му срещнаха нейните и се сляха в едно. Неговият език потърси нейния и намери. Те отдаваха любовта си един на друг. Ръката й се плъзна по гърдите му и стисна шалчето. Неговата ръка се разтвори върху гърдите й и я притисна по-силно. Целувката беше дълга и истинска. Беше най-сладката целувка. Когато накрая се отдръпна, той се усмихна леко.

— Да спим. Когато се събудиш, ще сме си вкъщи.

Той притисна главата й върху гърдите си. Изпъна дългите си крака, доколкото позволяваше седалката отсреща и я притисна по-силно.

Думите „вкъщи“ приеха ново значение за Бенър, когато тя се притисна към Джейк. Тя не се усещаше изстинала и чужда. Топлината на силното му стройно тяло преля в нея, прогонвайки всички лоши мисли и страхове за бъдещето. Тя обичаше мириса на тютюн, който лъхаше от дрехите му. Приемаше дъха му в косите и върху бузата си. Дори дъждът, който се лееше навън, беше добре дошъл след месеците суша.