Сандра Браун - Горещо утро

Когато стигнаха до моста, който разделяше Ривър Бенд от имението й, те спряха.

— Накъде? — запита той. — В Ривър Бенд, или? Мисълта за сухото, топло легло на втория етаж, ето беше прекарала щастливото си детство, беше вълнуваща. Но тя беше съсипана и не можеше да разказва подробности от пътуването, а знаеше, че ще я накарат да го направи. Освен това копнееше за своята малка, приятна къща.

— Искам вкъщи.

Не беше нужно да пита какво разбира тя под „вкъщи“.

— Бенър иска да продължим през реката — обърна се той към Лий и Мика. — Кажете на всички, че тя е добре и че пътуването беше успешно. Ако и утре вали толкова, нека Джим, Пит и Ренди да не идват на работа. Мисля, че всички сме заслужили един свободен ден.

— Внимавай като пресичаш моста, Джейк, — предупреди Мика — реката е придошла.

Джейк вече го беше забелязал. Само няколко стъпки деляха моста от бушуващата вода.

— Ще минем бавно. Тръгвайте и не забравяйте да кажете, че сме добре.

Той гледаше как момчетата се отдалечават, докато се изгубиха от погледа му. После поведе Сторми, който тръгна неохотно към моста. Жребецът избираше пътя си внимателно.

Въпреки тъмнината Бенър можеше да види бушуващите вълни и водовъртежите под тях. Тя трепереше увита във влажното одеяло и се притискаше към Джейк. Поне да беше суха! Не се чувстваше добре, въпреки че не можеше да разбере откъде идва неразположението й. Успокояваше се, че щом се прибере, нещата ще се оправят.

Стъпиха на другия бряг и Джейк си отдъхна с облекчение. Сутринта, ако времето позволяваше, той щеше да се заеме с този мост. Дори ако трябва да остави добитъка в Ларсен още някой друг ден.

Малката нова къщичка изглеждаше самотно, но храбро посрещаше бурята. Тя никога не беше изглеждала на Бенър по-мила.

Джейк слезе от коня пръв, свали я и я пренесе до къщата. Бенър отключи и се втурна вътре. Пръстите на Джейк опипваха близката маса за лампата.

— Изкалях пода — той оставяше пътека от локви докато отиваше към камината.

— Няма значение — каза тя, потрепервайки. — Моля те запали огън. Има ли сухи дърва?

Той погледна в сандъка:

— Пълно е. Джим сигурно се е погрижил за това. Иди да свалиш тези дрехи, а аз ще разпаля огъня. Ей сега ще забумти.

Той й се усмихна през рамо, както беше приклекнал. Усмивката му я стопли. Тя отиде в спалнята, опипвайки в тъмнината за лампа и кибрит. Само да се затопли и изсуши. Сигурно тогава замайващото треперене щеше да спре. Тя знаеше, тя беше сигурна — всичко ще престане да изглежда объркано. И стомахът й ще спре да се преобръща.

Тя съблече мокрите дрехи. Зъбите й тракаха, когато нахлузи нощницата и я спусна върху посинелите си настръхнали от студ крака. Загърна се в зимен пеньоар, обу топли чорапи. Дали има температура? Беше лято. Дори и при този дъжд не трябваше да усеща студ. Глад ли е? Затова ли стомахът й се бунтува? Но мисълта за храна я отвращаваше. Беше зле. Симптомите бяха толкова учудващи, колкото и неприятни.

Тя се върна в дневната, за да открие, че Джейк е удържал на думата си. Оранжеви и жълти пламъци облизваха дървата, натрупани в камината. Той ги разбутва желязна маша. Когато я чу да влиза, се обърна.

— Ела до огъня — той я хвана за ръка и я придърпа напред. Явно я тресеше. Очите й изглеждаха като стъклени и неестествено блестящи. Той разтри ръцете й.

— Е, как е?

— По-добре — тя въздъхна и леко се наведе към него за да осъзнае, че той все още е мокър. — Ти трябва също да се преоблечеш.

— Веднага тръгвам.

Сърцето й се сви. Не беше помисляла за стаичката в обора. Той ще е толкова далече! Чувствайки се зле, тя го искаше до себе си — да я прегърне, да погали косата й, мълвейки, че скоро ще бъде по-добре, както правеха родителите й, когато боледуваше от детските си болести, но не можеше да го помоли за това. Щеше да си помисли, че са просто женски хитрости, или, че се държи като изплашено дете.

— Сигурна ли си, че си по-добре — попита той.

— Мисля да си запаря чай и да го пия в леглото.

— Добра идея. Това, от което имаш нужда, е една нощ почивка — той я погали по бузата. — Беше уморителен ден.

Физическото й неразположение беше изместило душевното. Тя кимна.

— Да. Прав си. Имам нужда от малко сън.

— Няма да бъда далеч, ако имаш нужда от мен.

Той положи нежна целувка на бузата й, после тръгна към влажната тъмнина. Потоци дъжд заливаха прага. Бенър невиждащо се взираше в тях, дълго след като той беше затворил вратата след себе си. Стомахът й се свиваше на спазми и тя осъзна, че е стояла неподвижно няколко минути. Насилвайки се да тръгне, тя занесе лампата в кухнята и нагласи чайника с вода. С всяка ината минута се чувстваше все по-зле. Спазмите в стомаха й се появяваха през равни интервали. Искаше й се повърне, но се въздържа с върховни усилия на волята. Треперенето се редуваше с такова изпотяване, че тя съблече пеньоара.