Сандра Браун - Горещо утро

Дъждът продължаваше да вали. Дългите нощни часове се превърнаха в ранна утрин, когато бледото ранчо разсъмване нахлу в стаята.

В съня си Бенър стисна корем и нададе остър вик и се събуди. Дишайки тежко се изправи и наведе глава. Тялото й беше окъпано в пот, но тя трепереше. Устните й сякаш горяха и пулсираха с всеки удар на сърцето.

— Бенър?

Вратата на стаята рязко се отвори, след като отговори. Джейк стоеше разтревожен.

— Бенър?

Той видя позеленялото й лице, вдлъбнатите под очите. Изтича, приклекна до леглото и взе главата в ръцете си.

— Какво има? Болна ли си?

— Иди си — каза тя нещастно. — Аз ще…

Той измъкна порцелановото легенче изпод леглото точно навреме. Тя повръщаше на спазми, които разтърсваха тялото й и сякаш я разкъсваха. Джейк беше виждал каубои да повръщат от пиянство, но тя явно беше болна.

Накрая тя падна върху възглавницата. Джейк покри легенчето с капак и седна на ръба на леглото. Той стисна ръцете й. Бяха студени, влажни, безжизнени. Той приглади назад косата й, влажните й бузи.

— Това гадно уиски! — Той се проклинаше, че й дал. Трябваше да се досети, че няма да й понесе.

Тя отвори очи и ги спря върху него. Опита се поклати глава.

— Не. Чувствах се зле преди това.

Леден страх премина през него.

— Откога? Кога започна да се чувстваш зле?

— Точно след… — тя спря, за да премине агонизиращата болка в корема й. — Веднага след като пристигнахме в града — довърши тя на един дъх.

— Защо не ми каза нищо? Била си така през цялата нощ? Защо не ме извика?… Няма значение, не говори, какво да направя? Искаш ли нещо? — Той отчаяно притисна ръцете й, опитвайки се да върне живота в тях.

— Стой при мен! — Тя се опита да стисне дланта му, но не й стигнаха силите.

Уплаши се, че ще умре. В едно разумно кътче на съзнанието си тя знаеше, че боледува, но не можеше да се пребори с обзелата я паника при мисълта да умре сама.

— Ще остана, скъпа, ще остана.

Часове наред той се грижи за нея. След всеки пристъп гадене изтриваше лицето й и говореше с любящ, успокояващ глас. Той проклинаше своята безпомощност, времето и всичко наоколо. Проклинаше себе си, че е дал свободен ден на работниците заради дъжда. А той валеше така проливно. Никой нямаше да посмее да прекоси реката днес. Не беше се чувствал по-ненужен в живота си. Всичко, което можеше да направи, беше да гледа как Бенър се присвива в агония, докато той стои неспособен да смекчи страданието й.

Докато часовете се влачеха, в него се оформи една мисъл. Той не беше достатъчно квалифициран, за да й помогне. Тази болест застрашаваше живота й. Трябваше да иде за помощ.

— Бенър! — веднъж взел решение, той коленичи до леглото и взе ръката й.

Когато тя с мъка отвори очи, той каза:

— Скъпа! Ще отида да доведа помощ.

Влажните й очи изведнъж се проясниха и през тях премина ужас.

— Не! — тя го сграбчи за ризата. — Не ме оставяй да умра.

— Няма да умреш! — започна той твърдо и молейки Бога да може да убеди и себе си в това. — Ще отида да намеря лекар и да го доведа.

— Не ме оставяй, Джейк. Ти обеща. Недей.

Потискайки чувствата си, той освободи пръстите и ризата си и я остави. Очите му се изпълниха със сълзи, а умоляващите й викове звучаха в ушите му, докато тичаше да оседлае Сторми. Той спореше със себе си дали да не върне, да остане с нея, но знаеше, че не бива. Нямаше да е сама дълго. Ще отиде до Ривър Бенд да съобщи семейството за състоянието й. Някой ще дойде при нея докато той отиде в Ларсен и доведе лекар.

Независимо от хлъзгавите пътища, които едва различаваха в пороя, той стигна до реката бързо.

— Кучи син!

Той отправи унищожително проклятие към небето, без да се интересува дали Господ ще чуе. Там, къде преди се намираше мостът, сега се лееше буен поток мътна вода. Само няколко подпори от едната страна реката бяха всичко, което беше останало. Дъските се бяха откъртили. Водата се вихреше около тях. Той размисли докато обръщаше Сторми и се насочи към града. Можеше часове наред да търси място да пресече, и пак да не намери. В Ривър Бенд щяха да останат неосведомени състоянието на Бенър за известно време. Сега най-важното беше да открие лекар и да го заведе в ранчото.

Почти всичко в града беше затворено заради дъжда. Улиците бяха пусти. Началникът на пощата беше вдигнал националното и щатското знаме, но те висяха мокри жалки.

На пощата слезе от коня, за да попита къде има лекар. Чиновникът, увлечен в роман за детектива Пинкер погледна с неохота, когато Джейк влезе.