Сандра Браун - Горещо утро

— Перифлитис. За Вас — стомашна треска.

Джейк бавно издиша, очите му се обърнаха към тавана.

— Апандисит, и аз така си помислих.

— Съжалявам, млади човече — каза докторът, слагайки тежката си ръка на рамото му. — За Вас, за Бенър, за роднините й. Но просто нищо не мога да направя. Нищо, освен да й дам успокоително, докато… докато това свърши.

Джейк се взираше немигащо в мъжа пред него:

— Какво искате да кажете с това, че нищо не може да направите?

— Точно това, което казах. Ще я облекча, доколкото е възможно, разбира се, но…

— Какво бръщолевите?

— Опитвам се да обяс…

— Ще го отрежеш, глупак такъв!

— Вижте, млади човече. Няма да позволя да се обръщат към мен с такъв тон! — Дори обидено изпънат в цялата си височина, докторът беше джудже в сравнение с Джейк. — Не мисля, че можете да прецените усложненията, до които може да доведе тази операция.

— Обясни ми ги!

— Няма нужда. Аз няма да оперирам — произнесе твърдо.

— Защо?

Докторът му обясни. Скулите на Джейк се изопнаха.

— Ти, самодоволно копеле! Доведох те тук, за направиш това, което е необходимо, за да се спаси живота й, и това е, което ще направиш!

— Аз смятам, че има някои части от човешкото върху които не трябва да се упражнява насилие, а именно — гърдите, мозъка и корема.

Джейк не беше впечатлен от педантичната лекция. Той сграбчи доктора за реверите и го дръпна, докато краката му увиснаха на инч от пода и лицето му се изравяш с лицето на Джейк.

— Откъде те изкопаха? Антики като теб отдавна са изхвърлени от живота.

Той притисна доктора до стената, извади пистолета и го допря до носа му. Зареди го с бавна увереност, от която по челото на доктора изби пот.

— Сега ще влезеш вътре, ще отвориш Бенър и ще й отрежеш апандисита… или ще умреш. Схващаш ли?

— Вие ще отговаряте пред мистър Коулман за това — промърмори докторът.

— Ако Рос беше тук, той би направил същото. А сега да размажа ли мозъка ти по стената, или не?

— Добре, ще го направя.

Джейк го пусна и отблъсна така рязко, че очилата му подскочиха.

Никога не го бяха разстройвали така. Той нервно подръпна жилетката си.

— Аз дори не знам дали имам етер у себе си. Загнояването е най-големият ни враг. Ще трябва да поставим антисептична бариера между раната и съдържащата бактерии атмосфера. Карболовата киселина е в чантата ми, имам и малко бинтове. Махнете това, моля — каза бързо докторът. Той искаше да успокои този варварин. Погледът му беше по-остър и от най-режещия инструмент, който докторът притежаваше. Когато Джейк изчезна в другата стая, той се замисли дали да не избяга да се качи на кабриолета си. Но знаеше, че няма да може избяга от човек на кон и се страхуваше, че гневът на Джейк ще го настигне. Докторът вече се страхуваше от операцията. Той не беше запознат с модерната медицина и успехите на хирургичните процедури. Беше способен да помогне на жена, която ражда, да шие порязани пръсти, да дава таблетки за диспепсия.

Джордж Хюит живееше в див район, далеч от светата в областта на медицинските изследвания. Той можеше да изважда куршуми с рекордна бързина, стига те да не бяха засегнали някой жизненоважен орган. Можеше да ампутира крайници почти също толкова бързо. Но вътрешността на човешкото тяло за него беше загадка и го ужасяваше.

Когато всичко беше готово, той погледна бялата съвършена кожа на Бенър и по лицето му изби студена пот. Погледна към мъжа, който настоя да присъства. Хюит се беше съгласил. Щеше да има нужда някой да капе етер върху парчето плат, с което беше покрил носа й, ако тя започнеше да идва в съзнание.

— Няма да нося отговорност за последствията от това — каза той с колкото можеше по голяма храброст. — Ако апандиситът е вече спукан, тя ще умре, независимо това какво правя. Искам да разберете това.

Джейк не отстъпи. Той само погледна доктора ледените си сини очи.

— А аз искам вие да разберете друго. Ако тя умре, вие също ще умрете, докторе. Ако бях на ваше място щях направя всичко, за да не умре.

Този човек беше хулиган и варварин — в това Хю беше сигурен. Беше сигурен също, че каубоят ще удържи думата си. Той събра малкото професионално изкуство, което имаше и наведе острия скалпел, за да отвори гладката плът вдясно от пъпа. Сърцето на Джейк направо спря, докато гледаше как ножът минава, оставяйки ужасяваща червена линия върху тялото на Бенър. Дали постъпи правилно? Да! Какъв избор имаше? Тя щеше умре без операцията. И така шансовете не бяха много големи, но той трябваше да опита да я спаси.