Сандра Браун - Горещо утро

— Само една глътка.

Обхвана главата й с ръка и поднесе чашата към устните й. Зъбите й леко изтракаха в нея. Тя преглътна веднъж, после пак.

— Толкова за сега.

Той върна чашата на масата забеляза шишенцето с лауданум, което докторът бе оставил.

— Боли ли те? Мога да ти дам лауданум.

— Не, но остани с мен.

— Да остана…

— Спи при мен, както във влака.

— Но, мила, ти…

— Моля те, Джейк.

Тя се мъчеше да държи очите си отворени и направи немощен жест да го достигне. Това беше достатъчно, за да отстрани всякакви възражения. Той се изправи, отметна завивките и се пъхна под тях. Сложи ръка под раменете й, така че да може да усети, ако тя раздвижи долната част на тялото си. Пръстите й се вкопчиха в гърдите му, докосвани от лекия й дъх.

О, Господи! Какъв рай! Какъв ад! Какво великолепно мъчение.

Но като по чудо, мигове след като сънят я обхвана, той също заспа.

На сутринта се движеше на пръсти из къщата, за да не смущава възстановителния сън на Бенър. Той се погрижи за Сторми, донесе дърва, запали огъня, приготви закуска от бекона, който беше намерил в шкафа, бисквити, силно, горещо кафе.

После зае поста си до леглото й. Отпечатъкът от тялото му още личеше на чаршафите. Той затвори очи от удоволствието, преминало с ненамаляла сила през него. Никога преди не беше прекарвал цяла нощ с жена. Той ги използваше и ги оставяше. Но беше съвсем различно да спиш до тази жена, споделяйки топлината на тялото й, смесвайки дъх с нейния.

Той погледна надолу към нея. Всемогъщи Боже, беше мека, топла и сладка. Когато се пробуди, намери ръката й върху сърцето си. Тя беше долепила леко разтворените си устни до гърдите му. А неговата ръка…

Той преглътна, спомняйки си къде беше ръката му.

Най-мекото, най-топлото, най-сладкото място. Но кой щеше да я запази от него?

Не знаеше колко време е стоял така, загледан в спящото й лице. Нямаше значение. Той искаше да бъде тук.

Когато се събуди, тя беше по-неспокойна и по-силно усещаше неразположението си.

— Не мисля, че някога пак ще мога да се движа.

Той се усмихна. Тя нямаше да умре. Той не знаеше дали Божията намеса я беше спасила, или неговата упоритост. Но Бенър нямаше да умре.

— Ще яздиш Дъсти много скоро.

Тя изстена и той се засмя.

— Ще трябва време, нали разбираш? Искаш ли малко чай? — Тя кимна и той отиде да донесе.

Когато се върна, тя се свиваше под завивките.

— О, Джейк, има нещо…

— Какво? — той остави чая на масата.

— Нищо, няма значение — каза тя без да го погледне.

— Какво? Пак ли си зле? Повръща ли ти се?

Тя се изчерви и той знаеше, че този път не е от температурата.

— Не.

— Тогава какво? Боли ли те? Искаш ли лауданум? Вземи, ако имаш нужда, това е…

— Нямам нужда от лауданум.

— Тогава, за бога, какво има? — каза той, започнал да губи търпение. — Кажи ми.

— Трябва да отида в банята.

Лицето на Джейк прие глупаво изражение, сякаш го бяха ударили с мокър парцал.

— О, дори не помислих за това.

— Е, помисли сега. И по-бързо!

— Връщам се веднага — той изтича в кухнята и се върна с малко легенче. — Ще използваш това.

— Какво правиш? — извика тя, когато той отметна завивките.

— Е, трябва да го пъхнем под теб, ъ-ъ-ъ, нали?

— Мога да го направя.

— Ти не можеш да се движиш.

— Ще се справя.

— Бенър, не ставай глупава. Държах ти главата, докато повръщаше онази вечер и…

— Благодаря, че ми го напомняш.

— … и стоях да гледам операцията. Аз ти смених нощницата, когато онзи префърцунен доктор отказа да го направи. Виждал съм те, нали? А сега ми позволи напъхам този леген преди да си намокрила леглото.

— Ще го направя сама, или ще се въздържа — каза през стиснати зъби.

Джейк не знаеше как е възможно в един момент да иска да я прегърне и успокоява, а в следващия да иска да я удари. Той се завъртя на пети и излезе.

— Жени! — каза той с досада, като тръшна вратата след себе си.

Бенър забеляза, че от „хлапе“ беше станала „жена“. Това все пак беше някакво повишение.

Когато след пет минути почука, беше поканен от едно слабо:

— Влез.

Той надникна през вратата и се изплаши, като видя ръката й да лежи безжизнено на леглото.

— Добре ли си? — тя отвори очи и видя загрижеността му.

— Добре съм, наистина. Просто съм уморена.

— Ти се изтощи — той равнодушно отмести легена. И аз не ти помогнах. Извинявай, че ти виках преди малко. Поспи пак, любима.

— Добре, Джейк — прошепна тя послушно. Клепачите й, с най-тъмните мигли, които някога беше виждал, я спуснаха над очите й и тя мигновено заспа.