Сандра Браун - Горещо утро

Той я прегърна през кръста.

— Облегни се на мен.

Тя плахо се облегна. Когато краката й намериха пода тя се изправи, поддържана от силната му ръка.

— Толкова съм слаба — въздъхна тя, когато стаята бавно се завъртя около нея. — Това е от дългото лежане.

— Можеш ли да направиш няколко стъпки?

Те се придвижиха заедно до вратата и се върнаха като Джейк се опитваше да нагоди широките си крачки към нейните малки стъпки. Тя се наклони към него, несъзнателно притискайки ръката му към гърдите си.

Това не остана незабелязано от него. Главата му се замая, когато усети формата на гърдите й върху себе си. Брадичката и носа му се потяха в разпилените й къдрици когато се навеждаше над нея, непрекъснато питайки д я боли.

Когато се върнаха до леглото, той й помогна да седне на стола до него.

— Можеш ли да поседиш тук, докато сменя чаршафите?

Тя му се усмихна победоносно:

— Да. Не е толкова лошо, както в началото.

Той задържа погледа й за миг и прибра един непокорен кичур зад ухото й преди да тръгне към гардероба за чисти чаршафи.

— Мислиш ли, че някога ще мога да стоя изправена! — Тя седеше прегъната на две.

Джейк смъкна чаршафите от леглото и застла чисти. Стаята изведнъж се изпълни с аромат на слънце.

— Разбира се, че ще можеш! Само да зарасне раната — той се усмихна, докато слагаше възглавницата.

— Глупаво е от моя страна, зная.

— Но е нормално.

Внезапно тя закри устата си с ръка, за да задържи смеха си.

— Какво смешно има? — попита той. Беше пъхнал възглавницата между брадата и гърдите си, борейки се с калъфката.

— Може би ще можеш да си намериш работа в някоя болница като медицинска сестра? Само че на половин ден, разбира се, така че да не пречи на каубойските ти задължения.

Той я погледна и пусна възглавницата.

— Позволявам ти да правиш подобни забележки само защото си в процес на оздравяване. Но веднъж само да се оправиш, ще видиш — заплаши я той нежно и й помогна да се върне в леглото.

Като се облегна на възглавницата, тя взе четката си за коса. Ръцете й уморено паднаха само след минута.

— Никога няма да мога да оправя тази плетеница.

— Искаш ли да ти помогна?

Джейк стоеше в другия край на леглото и гледаше как движи ръце над главата си. Беше толкова красива! А той почти я беше изгубил. Стомахът му се свиваше всеки път, когато си спомняше колко бързо стана всичко.

— Имаш ли нещо против?

Да има нещо против? Той си измисляше извинения, за да я докосне. Скоро четката започна да прави плавни движения в ръката му.

— Кажи ми, ако ти стане твърде неприятно.

— Хм, няма — въздъхна тя.

— Скубя ли те?

— Мъничко…

Косата й беше мека, буйна, разкошна. Той искаше да зарови лице в нея, да й шепне нежно в гъстите, черни като нощта коси и да изрази всичко, което беше в сърцето Всяко дръпване с четката беше като любовна ми Ръцете му, привикнали да опъват телени мрежи, да докосват крави и да връзват телета, бяха нежни като майчини ръце. Тя усещаше дъха му на врата си, когато събираше косата нагоре с четката, прокарваше я през нея и я оставяше да се спусне надолу. Тя уморено се отпусна на гърдите му.

— Спи ли ти се? — промърмори той.

— Не. Приятно е да се отпусна.

Всяка клетка на тялото му беше будна. Бедрото й се притискаше до неговото. Дори под широката нощница той можеше да различи деликатните й форми. Копнееше да я обгърне и да положи ръце на гърдите й. Всеки път когато тя поемаше дълбоко дъх, памучната нощница се повдигаше възбуждащо. Той жадуваше да я докосне, да я гледа, да вкуси сладостта й.

Усети възбуда и остави четката на нощната масичка. Придърпа я към себе си и потопи лице във великолепие на косата й. Затвори очи, усещайки как чувствата преминават като спазъм през него. Искаше я. Искаше да бъде нея. Да я люби.

Ръката му се плъзна по тялото й. Тя отпусна глава на рамото му и вдигна лице към неговото. Устните им се срещнаха. Кратко, много кратко.

После с огромно усилие той я отстрани и стана от леглото.

— Косата ти изглежда наистина красива сега, Бенър.

— Благодаря. — Гласът й беше слаб. Тя не можа да прикрие разочарованието си. За миг беше помислила, той ще я люби. Имаше някаква нова нежност в докосването му, в цялото му отношение към нея, различно преди. Тя искаше да го задържи, докато не беше изчезнало. С женската си интуиция усещаше, че под грубата външност се крие болката от дълбоко нараняване, преживяно в младостта. Той беше способен да обича, но не искаше да рискува. Пазеше се да не покаже пред другите любовта си. Но имаше пукнатини в стената, с която се бе обградил. Бенър щеше да опитва всяка от тях, като успее да премине, да проникне зад тези неспокойни сини очи.